4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София, 17.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2992 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. Н., Х. Д. Н. и М. Д. Н. срещу решение № 1705 от 13.07.2017г., постановено по в.гр.д. № 832 по описа за 2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 8064/07.11.2016г. по гр.д. № 8894/2015г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете предявени срещу ЗД [фирма] с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения на неимуществени вреди от смъртта на Д. И. Н., настъпила на 19.06.2014г., съответно за сумата от 160 000 лева и сумите от по 100 000 лева, като неоснователни и недоказани.
Касаторите намират атакуваното решение неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Не споделят извода на съда за пълна неоснователност на исковете, поради липса на категорично доказана пряка причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и леталния изход за наследодателя на ищците. Поддържат, че съдът неправилно е приложил закона и твърде ограничено и едностранно е ценил събраният по делото доказателствен материал, в частност заключенията на изслушаните СМЕ. Намират за необосновано /в разрез със събрания доказателствен материал/ заключението на съда, че не може да се приеме за категоричен извода, че залежаването на пострадалия е вследствие травмите от ПТП. Посочват, че наследодателят им преди ПТП постоянно е управлявал велосипеда си придвижвайки се преимуществено с него, което свидетелства за физически активен начин на живот. Поради получените от ПТП травми наследодателят до смъртта си преимуществено е бил на легло и/или инвалидна количка, и в безпомощно състояние.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗД [фирма], в писмен отговор излага подробно становище за неоснователност на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След анализ на събраните по делото писмени доказателства -заключение на А., СМЕ и повторните тричленни А., СМЕ, както и на дадените показания от св. П., св. В., св. М. и св. Х., въззивният съд формира извод, че не е доказано при условията на главно и пълно доказване от ищците /създаващо сигурно убеждение в истинността на фактическото твърдение/, че е налице причинна връзка между процесното ПТП от 07.01.2014г., съотв. травматичното увреждане, получено при него, и настъпилата впоследствие на 19.06.2014г. смърт на наследодателя им. Приема за безспорно, че от ПТП пострадалият е получил контузия на главата и мозъчно сътресение. Посочва, че съществува вероятност белодробната емболия, установена при аутопсията, и тромбозата в сърдечното ухо на дясната сърдечна камера, венозният застой, хипертрофията и дилатацията на лявата сърдечна камера, пневмонията на белите дробове и гнойният плеврит, да са резултат от хроничната сърдечна недостатъчност на пострадалия. Не е установена и контузия на белите дробове, от която евентуално да се развие възпалението на белия дроб и плеврата, които могат да се развият и от продължителното залежаване. В полза на извода за липса на категорично установяване на необходимата причинна връзка решаващият състав се позовава на записаното и в т.н. доклад от дома, в който е бил настанен пострадалият, относно подобряване на състоянието му преди 28.05.2014г., което макар и да не е удостоверено в други медицински документи, разколебава доказването за причинна връзка между увреждането, получено при ПТП, и смъртта. Въз основа на изложеното е направено заключение, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана, поради неустановен релевантен причинен процес.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касаторите, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1/ Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?; Т. противоречие с: решение № 331/04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 36/24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение от 22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение от 09.05.2011г. по гр.д. № 421/2009г. на ІV г.о. на ВКС и решение от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС; 2/ Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.51 от ЗЗД и по-конкретно, досежно връзката между вредите и увреждащото деяние, е в разрез с установената практика на ВКС: решение по гр.д. № 1132/1992г. на ІV г.о., решение хо гр.д. № 963/1996г. на ІV г.о., решение по гр.д. № 750/1992г. на ІVг.о.” Касаторите се позовават на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47 / 2009г.), като не прилага цитираната практика.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Д. на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по първия процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователен. Този въпрос не е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай въззивният съд съобразно постоянната практика на ВКС е обсъдил инвокираните във въззивната жалба доводи и събраните относно спорните факти и обстоятелства доказателства. Искането за допускане на касационно обжалване на решението на апелативния по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47 / 2009г.) също е неоснователно. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай е формирана постоянна практика на ВКС по поставения въпрос и не са налице основания за нейното изменение или осъвременяване. Наличието на задължителна практика на ВКС води до изключване на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр. 47 / 2009г.), съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 / 2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, в подкрепа на който не са представени и съдебни актове на съдилищата.
Вторият въпрос относно „връзката между вредите и увреждащото деяние” е общо поставен и отговорът му е предпоставен от установената по делото конкретна фактическа обстановка, поради което по отношение на него не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да отхвърли иска, решаващият състав се е позовал на липса на пълно и главно доказване на причинно-следствената връзка между настъпилите увреждания при ПТП и настъпилата 5 месеца по-късно смърт на наследодателя на ищците, във връзка с което няма формулиран въпрос от жалбоподателите.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдените от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47 / 2009г.), не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1705 от 13.07.2017г. по в.гр.д. № 832 / 2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.