5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София, 17.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2402 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Орхание-1” ООД /н/, [населено място], срещу решение № 123 от 20.06.2018г. по в.т.д. № 1 / 2018г. на Апелативен съд –Велико Търново, с което след отмяна на решение № 11 от 19.02.2016г. по т.д. № 46/2012г. на Окръжен съд – Ловеч, е отхвърлен искът на несъстоятелното дружество предявен срещу „Марина Д`ОР” ЕООД, [населено място], за разваляне на основание чл.87, ал.3 вр. ал.1 ЗЗД на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 46, том ІІІ, рег.№ 1430, дело № 262 от 19.04.2007г., вписан в СВ- Тетевен с вх. регистрационен номер № 945 от 19.04.2007г., акт № 143, том ІІІ, дело № 584/2007г., партидна книга том 1694, стр.19944, изменен с анекс № 74, т.1, ОР 370/2009г. от 10.02.2009г. към описания нотариален акт, вписан под № 60, том І, дв.рег.№ 131/2009г., имотна партида 1941-1946, поради виновно неизпълнение от страна на „Марина Д`ОР” ЕООД, купувач по договора.
Обжалваното въззивно решение е постановено след обезсилване с решение на ВКС, Второ търговско отделение по т. д. № 689/17 на постановеното при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд решение и връщане на делото за повторно разглеждане при условията на чл.294, ал.1 ГПК от въззивната инстанция.
В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е недопустимо, съответно неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Недопустимостта е обоснована с произнасяне по непредявен иск и непроизнасяне по предявен иск. Иска се обезсилване, съответно отмяна решението на апелативния съд, постановяване на разваляне на договора от 2007г. за покупко-продажба на процесните имоти, които да бъдат върнати в масата на несъстоятелността. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата и по делото, „Марина Д`ОР” ЕООД, в подробен писмени отговор я оспорва. Претендира направените съдебни разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд при съобразяване със задължителните, съгласно чл. 294, ал.1, изр. второ ГПК, указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, е приел, че предмет на разглеждане пред Окръжен съд – Ловеч е предявен от „Орхание-1” ООД /н/ срещу „Марина Д`ОР” ЕООД иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт за № 46, том ІІІ, рег.№ 1430, дело № 262 от 19.04.2007г. на нотариус Р. В., рег.№ 392, изменен с анекс от 10.02.2009г. и иск с правно основание чл. 537 ГПК за отмяна на нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижими имоти № 82, том ІІІ, рег.№ 1548, дело № 291 от 26.04.2007г.
Решаващият състав е приел, че е налице валиден договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, променен в частта за плащането с анекс от 10.02.2009г. С него е постигнато съгласие за продажба на индивидуализираните имоти – шест на брой, за общата цена от 2 880 000 евро. Между страните е безспорно, че към датата на подписване на анекса от 10.02.2009г. купувачът – ответник по иска, е заплатил на продавача – ищец, сумата от 918 000 евро. Исковата претенция по чл.87, ал.3 ЗЗД се основава на твърдение за неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по т.1.4, т.1.5 и т.1.6 от анекса. Въззивната инстанция е приела, че ищецът е изправна страна по договора за покупко-продажба, тъй като е изпълнил основното си задължение по него – да прехвърли собствеността и предаде на купувача продадените имоти.
Апелативният състав е приел, че е налице виновно неизпълнение от ответника – купувач на задължението му по т.1.4 от анекса да заплати сумата 70 000 евро – част от продажната цена на недвижимите имоти по договора за покупко-продажба. Осъществяването на условието за плащане на тази сума – получаване на разрешение за строеж за фаза І от проекта комплекс „Стара Рибарица”, е установено с приетото първоначално и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза.
В т.1.5 от анекса е договорено, че купувачът няма да заплаща на продавача сумата от 950 000 евро, но поема задължение да инвестира тази сума в развитието и работите на инфаструктурата на проекта „Стара Рибарица”, което е трябвало да бъде извършено съгласно предишните споразумения, отразени в предварителния и окончателния договор от продавача.
В т.1.6 от анекса е уговорено, че сумата от 842 000 евро от цената ще се счита участие „принос на продавача” в съвместния проект „Стара Рибарица” като купувачът поема задължението да я инвестира в разходите за извършване на строителните работи в комплекса.
Относно изпълнението на задължението по т.1.5 и т.1.6 от анекса въззивният състав е заключил, че задължението на продавача да заплати посочените части от цената се е трансформирало в от парично в задължение, което не е основен предмет на договора за покупко-продажба, а именно в задължение да се инвестират сумите в съвместна дейност на страните- изграждането и продажбата на[жк]. Посочено е, че преценката на изпълнението на тези различни отношения на страните, не са предмет на производството по иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко- продажба, поради неплащане на цената. Тези задължения не са парични и няма основание за претендиране неизпълнението им като такива, предвид трансформирането им в задължение за инвестиране в съвместна дейност на страните. Съдържащите се в нотариалния акт и анекса от 10.02.2009г. уговорки, касаещи съвместната дейност между страните, не е установено да са развалени или прекратени при липса на уговорен срок, в който тя да приключи.
За да постанови отменително – отхвърлителното си решение въпреки приетото неизпълнение на задължението на ответника – купувач за част от продажната цена, решаващият състав е приел, че неплатената част от цената в размер на 70 000 евро съставлява едва 2,43% от общо договорената продажна цена от 2 880 000 евро. Съдът е приел, че при спор във връзка с неизпълнение на договор следва да се изхожда от възможността за неговото изпълнение и да се допуска развалянето му само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното, с изключение на случаите, когато в договора частичното неизпълнение изрично е приравнено на пълно неизпълнение. Посочил е, че съобразно съдебната практика неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 т.е. 20% от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, като включени в предмета на спора и обусловили правните изводи на съда следните въпроси: 1/ „Иск за разваляне на договор по чл.87, ал.3 ЗЗД се отхвърля, поради незначителност на неизпълнението, когато по време на делото съдът установи наличен интерес за кредитора от изпълнението, вкл. поради липса на други уговорки между страните, даде по реда на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД възможност на ответника – длъжник да изпълни, и той докаже добросъвестността си като изпълни”; 2/ „Въпросът за приложението на чл.20 и сл. от ЗЗД и за тълкуване на договорите при следване на общата воля на страните и съобразяване целите на договора, като отделните клаузи се тълкуват във връзка една с друга и в смисъл, който произтича от целия договор.”; 3/ „Въпросът, че чл.87, ал.4 ЗЗД и неизпълнение от 1/5 от чл.206, ал.1 ЗЗД не са приложими към договори за изграждане на недвижими имоти, защото договорът за тях има за цел предаването им в готов вид.” Позовава се на наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и на основанието по ал. 2, предложение второ ГПК, като цитира следната практика: решение № 29/13.04.2011г. по т.д. № 396/2010г. на І т.о. на ВКС, решение № 170/15.10.2013г. по т.д. № 595/2012г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 318/27.06.2012г. по гр.д. № 273/2012г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационен контрол на обжалвания въззивен акт, предвид следното:
Не е налице поддържаната от касатора евентуална недопустимост на решението на апелативния съд, тъй като съдът се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран – по иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на договор с предмет недвижими имоти и анекса към него. По същество въззивната инстанция, тълкувайки договора и анекса към него, е приела, че в анекса е инкорпорирано и съгласие, част от цената на имота да се счита принос за осъществяване на съвместна дейност от страните по изграждане на комплекс и инфраструктура, с оглед на което е счела, че тези задължения на страните не представляват задължения по договор за продажба с оглед спецификата на предмета на този вид договори. По същество договора за осъществяване на съвместна дейност е договор за гражданско дружество, който е многостранен договор за постигане на една обща цел. За разлика от договора за продажба, който е двустранен, договорът за гражданско дружество може да бъде прекратяван на предвидени в закона/договора основания, но не и да бъде развален, поради неизпълнение, тъй като при многостранните договори няма насрещност на престациите. Тълкуването на уговорките между страните, на които ищецът се позовава в исковата молба, и определянето въз основа на това на тяхната действителна воля, вкл. когато въз основа на тълкуването е видно, че са налице различни по своя характер и вид договори, материализирани в един и същ документ, представлява произнасяне по съществото на спора, а не извън неговия предмет.
От друга страна, изначално липсват ясно формулирани правни въпроси като абсолютна предпоставка за допускане на касационния контрол, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк.д. № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС. Дори да се приеме, че съдържащите се твърдения на ищеца – касатор в изложението и цитирането в него на извадки от решения на ВКС могат да бъдат квалифицирани като въпроси, по отношение на тях не са налице предпоставките за допускане на решението до касация.
Последният въпрос е свързан с приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД във връзка с договор за изработка – строителство на недвижими имоти, какъвто договор не е разглеждан от въззивния съд, поради което спрямо този въпрос не се осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Постигнатото между страните съгласие за осъществяване на съвместна дейност за постигане на една обща цел не представлява „договор за изграждане на недвижим имот”.
Първият въпрос също представлява цитиране на практика на ВКС, която обаче е неотносима към предмета на делото, тъй като по него не е даван срок на ответника за изпълнение на задълженията му по договора по време на висящността на процеса.
Единствено по отношение на втория формулиран въпрос е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът е дал разрешение на спора въз основа на извършено тълкуване на уговорките в анекса към нотариалния акт, поради което въпросът за приложението на чл.20 ЗЗД се явява обуславящ за изхода на делото. Независимо от това, въпросът не може да предпостави допускането на решението до касация, тъй като не е налице сочения от касатора допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото решаващият състав при тълкуването на анекса е приложил критериите, посочени в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, въз основа на които чрез тълкуване се установява действителната воля на страните – отделните уговорки са тълкувани във връзка едни с други с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
С оглед гореизложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от изхода на делото, на ответника по касацията не се дължат разноски, тъй като не се доказва такива да са направени за настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 20.06.2018г. по в.т.д. № 1/2018г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.