О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София,18.09.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1764 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. П. Б. срещу определение №94 от 19.05.2017 г. постановено по т.д.№229/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. П. Б. срещу решение №431 от 03.11.2016 г. по в.гр.д.№588/2016 г. на ОС Велико Търново.
В жалбата се излагат съображения, че съставът на ВКС неправилно е определил цената на предявения иск, както поради неприложимост на разпоредбата на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК в случая, така и поради противоречивото съдържание чл.4 от договора, въз основа на която разпоредба ВКС е направил извод за размера на цената на иска. Предвид изложеното и тъй като меродавна е цената на иска, определена от първоинстанционния съд, въз основа на данъчната оценка на имотите, предмет на договора, се иска отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск за установяване съществуване на правоотношение по договор за аренда на 55.170 дка земеделска земя, определена по реда на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК и в съответствие с уговорената в чл.4 от процесния договор наемна цена от 8-10 лв./дка, е 551.70 лв., т.е. под установения в закона лимит за допустимост на касационен контрол както за търговски, така и за граждански дела.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за установяване съществуването на правоотношение по договор за аренда, като размерът на цената на този се иск се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК. В случая уговорената от страните годишна цена е била в размер на 8-10 лв. за декар в зависимост от категория на земята и получения добив за година /предвиденият в разпоредбата на чл.4 от договора алтернативен начин за плащане в натура не променя уговорената от страните цена/, респективно размерът на цената на иска е 551.70 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела и до 5 000 лв. за граждански, поради което в случая въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №94 от 19.05.2017 г. постановено по т.д.№229/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.