3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
С., 19.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 388 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С определение № 132 от 06.02.201 г. по гр.д. № 859/2011 г., постановено, състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, произнасяйки се по жалба на З. К. С. от [населено място], [община], не е допуснал касационно обжалване на решение от 15.10.2010 година по гр.д. № 888/2008 година Софийски градски съд.
Въззивното решение в частта му, с която предявеният от З. К. С. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е бил уважен в размер на 780 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди е било обжалвано от Прокуратурата на Р. България. Касационната жалба вх. № 83933 от 24.11.2010 г. не е била докладвана по гр.д. № 859/2011 г. поради неправилното и прилагане по друго дело – ч. гр.д. № 109/2011 г. на ВКС (писмо на Върховна касационна прокуратура вх. № 1629/2010 г. от 20.03.2010 г.).
Касационна жалба вх. № 83933 от 24.11.2010 г. е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по съществото на въведените основания за допускане на касационно обжалване обстоятелствата са следните:
С обжалваното въззивно решение е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, предявен от З. К. С. от [населено място], [община] против Прокуратурата на Р. България, осъдена да заплати сумите 150 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение; 780 лева, съставляващи стойност за изразходвани средства за медикаменти и 5 лева, съставляващи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата 500 лева – задържана парична гаранция за времето от 04.02.2002 г. до 28.04.2004 г. Предявените искове за обезщетение в размер на 39000 лева за пропуснати трудови възнаграждения и за обезщетение за медикаменти за размера над 780 лева до 1100 лева са отхвърлени като неоснователни. В решението е прието за установено, че на 15.11.1994 г. срещу ищеца З. К. С. е било образувано следствено дело № 125/2004 г. за извършено престъпление по чл. 143 НК и чл. 309, ал.1 НК, прекратено с постановление от 08.03.2004 г. на прокурор от Пловдивска военно-окръжна прокуратура на основание чл. 237, ал.1, т.1 вр. с чл. 21, ал.1, т.3 НК поради изтекла на 04.02.2002 г. абсолютна погасителна давност за наказателно преследване. Постановлението е било потвърдено с определение № 125 от 28.04.2004 г. на П. военен съд. Прието е, че до 04.02.2002 г., когато наказателната отговорност е била погасена по давност, наказателното производство е било правомерно образувано и водено; че държавата отговаря за вредите, резултат от незаконно повдигнатото обвинение, настъпили след 04.02.2002 г.; че в резултат на наказателното производство ищецът е преживял протрахирана депресивна реакция, поради което претенцията за имуществени вреди е уважена в размер на 780 лева, съставляващи обезщетение за разходи за медикаменти в периода от 04.02.2002 г. до 28.04.2004 г., когато наказателното преследване е било прекратено.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Прокуратурата на Р. България се поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради постановяването му в противоречие с т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. ОСГК ВКС.
Ответникът по касационната жалба З. К. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Д. за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е неоснователен. Решението е постановено в съответствие с т. 8 от Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. ОСГК ВКС, съгласно която органите на следствието и прокуратурата не отговарят по ЗОДВПГ, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако наказателното производство е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 НПК и лицето е оправдано. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че образуваното и проведено наказателно производство по следствено дело № 125/2004 г. за извършено престъпление по чл. 143 НК и чл. 309, ал.1 НК е законно до изтичане на срока на абсолютната погасителна давност; че за периода от образуване на следственото дело на 15.11.1994 г. до изтичане на абсолютната давност на 04.02.2002 г. държавата не носи отговорност за вреди, поради което предявеният иск за обезщетение е отхвърлен в тази му част. В съответствие с установената практика, въззивният съд е приел, че обезщетение за вреди се дължи за периода на незаконно продължилото след изтичане на абсолютната давност наказателно преследване, определяйки обезщетението за неимуществени вреди съобразно данните за изразходвани медикаменти за периода от 04.02.2002 г. до прекратяване на наказателното производство на 28.04.2004 г.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.10.2010 година по гр.д. № 888/2008 година Софийски градски съд, Втори „д” въззивен състав по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: