5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 20.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 380/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалба на М. И. В. и Р. К. Д., чрез адв. М. Р. и [фирма], чрез юрисконсулт Н. З., срещу решение № 641/12.07.2010 год. по гр.д. Nо 2469/2009 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение на Софийски градски съд от 12.12.2008 год. по гр.д. № 710/2003 год., в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл.73 ал.1 ЗС за заплащане на неоснователно получен наем и обезщетение за пропуснати ползи от недвижим имот и [фирма] е осъдено да заплати на М. И. В. сумата от 1 443,75 лева и сумата от 3 581 лева, заедно със законната лихва, считано от 17.07.2002 год. и на Р. К. Д. сумата от 3 581 лева и сумата от 12 029,99 лева, заедно със законната лихва.Оставено е в сила решението в частта, в която е отхвърлен предявения от касаторите и Л. П. Д. /починала/иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на имот с пл. № 1375, от кв.35, по плана на [населено място], м.”Н. С.” с площ от 5 400 кв.м.
В касационната жалба на М. И. В. и Р. К. Д. се релевират доводи за недопустимост,необоснованост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон- основания за касационно обжалаване по чл. 281, ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1, и 3 ГПК.Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси-допустимо ли е решението,когато към момента на постановяването му липсва надлежна страна – лицето е починало и може ли съдът да приеме, че при неоснователност на главния иск, следва да се уважи акцесорния иск,без да се позовава на задължителна практика.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
В касационната жалба на [фирма] се релевират доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение в осъдителните му части – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал.1,т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК сочи,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос- какъв трябва да бъде размера на възстановеното парично обезщетение по чл. 6, ал.1 от ЗВСОНИ по З.,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС –реално изплатеният при отчуждаването или неговата деноминирана стойност, който е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и допустимостта на първоинстанционния акт, е приел за установено, че към датата на предявяване на иска – 17.07.2002 год. в полза на наследниците на И. Д. е била възстановена само ? ид.ч.от имота – частта отчуждена по реда на ЗОЕГПНС.Останалата ? ид.ч.е възстановена впоследствие към 23.01.2004 год. ,след възстановяване на паричното обезщетение в деноминиран размер по силата на чл.6 ал.1 от ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС,т.е. към датата на постановяване на решението собствеността върху целия имот е напълно възстановена.Приел е, че ищците- касатори не са доказали по безспорен начин факта,че ответното дружество държи имота към постановяване на решението, поради което искът с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен.Въззивният съд е приел, че за периода юни 2000год. – март 2002 год. ответното дружество е получило от [фирма] наем в размер на 5 775 лева и тъй като ищците касатори към този момент са били собственици на ? ид.ч. от имота, то дружеството дължи 2 887.50 лева.по отношение на обезщетението за ползване на имота.Отчел е признанието на процесуалния представител на ответното дружество, че същото е ползвало част от имота с площ от 1 944 кв.м. до 01.06.2000 год.,както и възражението за изтекла погасителна давност.Присъдил е обезщетение за периода 17.07.1997 год. до 01.06.2000 год. на касаторката М. В. в размер на 3 581 лева, тъй като претенцията й е частична, а на Р. Д. в размер на 12 029,99 лева,от общо дължимото обезщетение в размер на 40 983,97 лв.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
По касационната жалба на М. И. В. и Р. К. Д..
Не е налице основанието на чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Въпросът относно допустимостта на решението,когато към момента на постановяването му липсва надлежна страна – лицето е починало е разрешен във въззивното решение в съответствие с трайната практика на ВКС,според която решение,постановено по отношение на лице,което е починало,преди приключване на устните състезания е недопустимо.Починалото физическо лице не е правен субект,няма процесуална правоспособност и дееспособност и не може да бъде страна в правоотношението,поради което решението,постановено с участието на неправоспособна страна е процесуално недопустимо.Настоящият случай не е такъв.Ищцата Л. Д. е починала след като са приключили устните състезания и е била надлежно представлявана при даване ход на делото по същество,т.е.налице е правоспособна страна и решението не е недопустимо.Освен това Върховният касационен съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение – т.10 от ТР№ 1/17.07.2001 год. по гр.д.№ 1/2001 год. на ОСГК на ВКС,което е приложимо и при действието на новия ГПК с оглед разпоредбата на чл.5,чл.6 и чл.7 от него.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос – може ли съдът да приеме, че при неоснователност на главния иск, следва да се уважи акцесорния иск. По поставеният въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Освен това доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.За пълнота следва да бъде посочено,че исковете в настоящия случай са обективно съединени и поради недоказаност на една от кумулативните предпоставки на ревандикационния иск –имота да се владее към датата на постановяване на решението той не е уважен.Претенцията за присъждане на обезщетение за ползване на имота в минал момент не е обусловена от изхода на ревандикационния иск.Отхвърлянето му поради неустановеност на една от кумулативните му предпоставки-имотът да е във владение на ответника към датата на постановяване на решението,не е от естество да обоснове извод,че този имот не е бил във владението на ответника в минал период.Уважаването или не на облигационната претенция е изцяло в зависимост от доказателствата по делото.
По касационната жалба на [фирма].
По поставеният материалноправен въпрос- какъв трябва да бъде размера на възстановеното парично обезщетение по чл. 6, ал.1 от ЗВСОНИ по З.,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС –реално изплатеният при отчуждаването или неговата деноминирана стойност не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК,тъй като решенията по административните дела са изключени от приложното поле на основанието по т.1,съгласно ТР № 1 /2010 год.Не е налице и основанието по т.3,съгласно което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.За пълнота следва да бъде посочено,че е налице многобройна и безпротиворечива практика,че при възстановяване на полученото обезщетение по чл. 6, ал.1 от ЗВСОНИ по З.,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС се отчита действието на Закона за деноминация на лева,в сила от 5.07.1999 год.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 641/12.07.2010 год. по гр.д. Nо 2469/2009 г. по описа на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: