О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр.София, 21.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №344/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274,ал.3 във връзка с чл. 245, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение №36 от 27.01.2010г., постановено по в.ч.гр.дело №598/2009г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 245, ал.3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на “Б” О. сумата от 15 600 лв. по молба за издаване на обратен изпълнителен лист. Жалбоподателят “Ю” О. , гр. С. моли за отмяна на определението като неправилно, с твърдението, че не е влязло в сила определението на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело и на второ място неправилно съдът е отказал да се произнесе по направеното искане за прихващане на вземане на жалбоподателя за разноски със вземането на “Б” ЕО. по обратния изпълнителен лист за сумата от 15 600 лв. Твърди, че основанието на частната касационна жалба се съдържа в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по съображения, че няма трайна съдебна практика по прилагането на чл.245, ал.3 ГПК и правото на прихващане с насрещно вземане.
Ответникът по частната жалба “Б” О. в писмен отговор счита частната жалба за допустима, но разгледано по същество за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба e подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но същата е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл. 245, ал.3 ГПК, постановено по молба за издаване на обратен изпълнителен лист не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Контролът по издаване на обратен изпълнителен лист се осъществява по реда на чл.407, ал.1 ГПК. Изпълнителният лист се издава по силата закона, при посочените в чл.282, ал.6 ГПК предпоставки, но се подчинява на общите правила за издаване на изпълнителен лист/ чл.404 и сл. ГПК/. Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно изпълнително основание е двуинстанционно и същото приключва с влизане в сила на определението на въззивния съд, който се е произнесъл по съществото на частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на това основание по аргумент на чл.407, ал.3 ГПК. Общият ред за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е предвиден само за изпълнителните листове издадени при условията на чл.406, ал.2 ГПК – когато изпълнително основание е решение на чуждестранен съд. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай. Следователно, след като процесуалният спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Варненският апелативен съд, неговия съдебен акт е окончателен, а подадената срещу него частна жалба като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на “Ю” О. гр. С. срещу определение №36 от 27.01.2010г., постановено по в.ч.гр.дело №598/2009г. на Варненския апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на уведомлението на страните за издаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.