О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 22.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4540 по описа за 2013 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Р. М. Д. чрез адв. С. С. от АК – П. против определение № 294/09.05.2013г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение по ч.гр.д. № 2174/2013 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С определение от 14.01.2013 г. състава на Пловдивския окръжен съд, като е отменил определение № 13982/07.11.2012 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 18498/2011 г. е отхвърлил искането на Р. М. Д. за присъждане на съдебноделоводни разноски в размер на 614,48 лв.
Р. Димитрова е подала частна жалба против въззивното определение. Тя е върната от състава на Върховен касационен съд по съображения, че цената на претенцията за разноски е под 5000 лв.
Определението е неправилно.
В случая не намира приложение правилото на чл. 274,ал. 4 ГПК, съотнесено към стойността на съдебноделоводните разноски.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК има предвид цената на иска, по който се е произнесла въззивната инстанция, не и цената на търсените, съответно направени по делото съдебноделоводни разноски.
Разясненията, дадени в т. 5 на ТР 1 от 17.07.2001 г. на ВКС относно същността на претенцията за съдебноделоводните, не са загубили значение при действието на новия ГПК от 2007 г.. В чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е записано, че режимът на обжалване се подчинява на този, относим за главния акт.
Следователно, от значение за допустимостта да се разгледа от Върховен касационен съд частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК е дали решението подлежи на касационно обжалване. Ако то е изключено от касационен контрол, какъвто и да е размерът на сторените и съответно дължими от страните разноски, определението по чл. 248, ал. 1 ГПК също не подлежи на касационно обжалване. Обратно, ако решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд, независимо дали е сторено или не, съответно дали в производство по чл. 288 ГПК касационното обжалване е допуснато или не, определението по чл. 248,ал. 1 ГПК подлежи на касационен контрол.
В случая, искът е по чл. 23, ал. 1 СК от 2009 г. и е с цена над 5000 лв., не е изключено от касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК или на друго основание. Следователно, частната жалба е допустима.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 294/09.05.2013г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение по ч.гр.д. № 2174/2013 г.
ВРЪЩА делото за произнасяне по жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: