2
определение по гр.д.№ 1276 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 23.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1276 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. М. и А. С. А. срещу решение № 1619 от 14.12.2016 г. по в.гр.д.№ 1795 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 2236 от 08.06.2016 г. по гр.д.№ 13972 от 2015 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от И. С. М. и А. С. А. срещу [община] иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ищците върху поземлен имот с идентификатор 10135.5403.3508 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-73 от 23.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 757 кв.м., находящ се в [населено място], кв.Г., м.“Б.-юг“.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните норми- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по гр.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ по следния въпрос: допустимо ли е придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, с изтичането на петгодишния давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС от влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ или необходимия давностен срок е винаги десетгодишен съгласно чл.79, ал.1 ЗС.
В писмен отговор от 16.03.2017 г. пълномощникът на ответника [община] оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Варненския окръжния съд да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че към датата на влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ процесният имот е имал характера на земеделска земя по смисъла на чл.2 от същия закон. Тъй като е бил коопериран /внесен в блок на ТКЗС/, този имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Поради това и съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба на закона /тоест до 22.11.1997 г./ придобивна давност за този имот не се зачита, а от този момент е започвала да тече нова давност. Тъй като за имота не са били подадени заявления от бивши собственици за възстановяване на собствеността, нито е бил придобит по реда на пар.4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ този имот е станал частна общинска собственост. Съгласно пар.1 ДР на ЗД на ЗС давностният срок за този имот е спрял да тече през периода от 01.06.2006 г. до 31.12.2017 г. А тъй като от 22.11.1997 г. до 01.06.2006 г. не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок, наследодателката на ищците и съответно ищците не са придобили правото на собственост на имота на основание давностно владение.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение поставеният от касаторите въпрос не е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд не е основал извода си за неоснователност на предявения установителен иск за собственост на невъзможността да бъде придобит по кратката придобивна давност имот, който подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. По този въпрос съдът въобще не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнася, доколкото по делото няма твърдения, нито доказателства наследодателката на ищците Е. И. М. да е можела да придобие имота по кратката придобивна давност като негов добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС- да е владяла имота на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че праводателят й не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Както е установено по делото, Е. М. е била ползувател на имота на основание удостоверение за предоставяне на право на ползване от 1978 г., тоест не е имала правно основание за владение, което да е годно да я направи собственик.
Предвид на гореизложеното и тъй като касаторите не са посочили други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция няма право служебно да поставя и разглежда въпроси, извън посочените от касаторите /с изключение на въпросите, касаещи нищожността и допустимостта на обжалваното въззивно решение/, касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1619 от 14.12.2016 г. по в.гр.д.№ 1795 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.