О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
С. 23.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. гр.д. № 3076 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената частна жалба от [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителния директор Я., чрез процесуалния представител адвокат С. против определение № 682 от 26.07.2016г. по в.гр.д.№ 1117/2016г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решение № 187 от 10.06.2016г.в частта му разноските като неоснователна и недоказана. Счита същото за незаконосъобразно и иска да бъде отменено, а въпросът разрешен по същество с присъждане на направените разноски за изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба на Д. А..
Становището на ответната по жалбата страна – Д. В. А. е за неоснователност. Счета, че искането касае присъждане на едни и същи разноски /счита, че няма разлика между разноските за представителство по въззивната жалба и за отговор на въззивна жалба/. Акцентира върху обстоятелството, че и той – освен въззивна жалба е подал и отговор и твърди наличие на неравнопоставеност на страните и несправедливост, ако се допусне в полза на една от тях да се присъдят разноски два пъти върху едни и същи отхвърлени суми.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното :
С оглед приетото по т.24 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, производството е по чл.274 ал.2 ГПК и съдът няма да обсъжда представеното от жалбоподателя изложение по чл.274 ал.3 ГПК.
В случая – след постановяване на първоинстанционния акт и двете страни са подали както въззивни жалби, така и отговори по жалбата на противната страна. Настоящият жалбоподател е установил като реално извършени във въззивното производство следните разноски за адвокатско възнаграждение: 1 176лв.”за изготвяне и подаване на въззивна жалба” / по договор за правна защита и съдействие № 018/2016, заплатено с фактура от 22.02.2016г./ и 720лв. ”за изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба на Д. А.” / по допълнително споразумение към договор за правна защита и съдействие № 018/2016, заплатено с фактура № [ЕГН] от 22.04.2016г./
В. съд е постановил решение, с което е потвърдил първоинстанционния акт. В мотивите си е посочил, че разноските между страните трябва да бъдат оставени така както са направени, тъй като и двете подадени жалби са неоснователни.
Последвала е молба по чл.248 ГПК от [фирма] [населено място] за изменение на постановения въззивен акт в частта за разноските.
Със сега обжалваното определение № 682 от 26.07.2016г. по в.гр.д.№ 1117/2016г. на Окръжен съд Стара Загора е оставил без уважение искането с мотив, че върху отхвърлената част на иска на ответника вече е присъдено адвокатско възнаграждение и не следва отново – за същите суми – да се присъжда такова. Позовал се е на обичайната съдебна практика и факта, че на ищците не е присъдено възнаграждение върху потвърдената част на иска. Счел е, че обратното води до неравнопоставеност и несправедливост.
Настоящият съдебен състав не споделя изразеното становище. Съгласно съществуващата практика – разноските, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба /каквито са направените за подаване на отговор/, подлежат на присъждане по правилата на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК. Този извод следва както от определението за разноските като направени от страната разходи по водене на производството, така и от обстоятелството, че възнаграждението за един адвокат включва различен обем услуги /подаването на въззивна жалба и на отговор на въззивна жалба са разграничени като отделни услуги/ и факта, че в ГПК е предвидено тяхното заплащане съобразно уважената част на иска.
Неправилен е извода на съда, че върху отхвърлената част на иска на ответника вече е присъдено адвокатско възнаграждение. Присъждането на от първата инстанция е ирелевантно, защото такова се дължи за всяка инстанция. Неравнопоставеност и несправедливост няма, защото подобно искане е могло да бъде направено и от противната страна и ако съществуваше – то следваше да бъде уважено по идентичен начин.
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме обжалвания съдебен акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен и въпросът разрешен по същество. При липса на възражение по чл.78 ал.5 ГПК, следва да се присъдят установените – с представени договор и фактура за плащане – като реално направени разноски, които в случая възлизат на 720лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 682 от 26.07.2016г. по в.гр.д.№ 1117/2016г. на Окръжен съд Стара Загора И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Д. В. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес: [населено място] [улица] да заплати на [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителния директор Я., с адрес: [населено място] ж.к. Индустриален сумата от 720лв./седемстотин и двадесет лева/, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за подаване на отговор на въззивна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :