О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София, 23.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1488 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 55 от 13.02.2015г. по в.т.д № 1336/2014г. на Апелативен съд – Пловдив, в частите, с които решение № 467 / 02.10.2014 на Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 681/ 2012г. е обезсилено в частта за обявяване на неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.12.2012г. и след отмяна на определената начална дата на свръхзадълженост – 31.12.2012г. е определена по-ранна начална дата на свърхзадълженост – 23.03.2010г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че при определяне на началната дата на свръхзадълженост е следвало да бъдат взети предвид и бъдещите регресни вземания, което ще възникнат за дружеството към останалите солидарни длъжници по споразумението, ако се заплатят задълженията по него на кредитора. Сочи се, че това е условен актив на дружеството.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. При условията на евентуалност излага и съображения за неоснователност на жалбата. Вземане на [фирма] към останалите солидарни длъжници, съобразно чл.127, ал.1 ЗЗД не е възникнало, тъй като то не е платило дълга към кредитора, поради което не може да бъде ценено като актив. По отношение на всички съдлъжници по споразумението е налице неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност с влязло в сила решение, вписано в търговския регистър, като четирите дружества – съдлъжници са свързани лица – техен едноличен собственик на капитала и управител е едно и също лице, И. М.. Ето защо, не е налице основание към активите на дружеството да се прибавят невъзникнали вземания към останалите солидарни длъжници по споразумението. Иска се присъждане на направените за настоящото производство разноски – 27 990 лева – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба, като се представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма] поддържа, че жалбата е основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е по пощата от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че на 23.03.2010г. между [фирма] /продавач/ четири дружества, между които и касатора /купувачи на лекарства и медицински консумативи по търговски сделки/ е подписано споразумение, в което при условията на солидарност длъжниците са поели задължение общо в размер на 2 123 287,86 лева, като част от общия дълг, възлизаща на 920 000 лева, ще бъде платена на две вноски – първата в размер на 400 000 лева с падеж 23.04.2010г. и втората с размер на 520 000 лева с падеж не по-късно от 23.07.2010г. Безспорен е фактът, че на 03.05.2010г е извършено само частично плащане на част от дълга, възлизащо на 220 046,16 лева. и остатъкът от задължението е в размер на 1 903 241,70 лева. Счетено е, че със споразумението касаторът, от една страна, е признал задължението си като длъжник по търговски продажби, а от друга, се е задължило солидарно и по търговските продажби, извършени от кредитора към другите търговци – купувачи, като е встъпило в дълга им. Прието е, че към 23.03.2010г. – датата на споразумението дружеството – касатор е станало свръхзадължено, тъй като паричните му задължения надхвърлят значително неговото имущество. За разлика от свърхзадължеността, неплатежоспособността на дружеството възниква на 24.04.2010г.- датата на падежа на първото задължение по споразумението в размер на 400 000 лева, което е изпълнено частично. Изведено е, че декапитализацията на дружеството не може да бъде преодоляна, поради липсата на активи. Ето защо, решаващият състав на апелативния съд не е споделил извода на първоинстанционния съд, че началните дати на неплатежоспособност и на свърхзадълженост съвпадат, дало основание за откриване на производството по несъстоятелност спрямо касатора на двете основания. Приемайки, че свърхзадължеността е настъпила преди неплатежоспособността, въззивната инстанция е обезсилила решението в частта, с която е открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност и е определила по-ранна начална дата на свърхзадължеността.
В изложението към касационната жалба се сочи, че въззивното решение е обусловено от материалноправния въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, бъдещи вземания на дружеството, които ще възникнат само, ако бъдат платени задълженията, които именно са дали основание на въззивния съд да определи началната дата на свърхзадължеността, следва ли да се вземат предвид при определяне на състоянието на свръхзадълженост, съответно на началната му дата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото. Въззивният съд не е взел като актив бъдещите регресни вземания на жалбоподателя към другите солидарни длъжници, тъй като е извършил преценка, че не може да се осъществи условието за възникването им – плащането на дълга към кредитора, с оглед липсата на актив на касатора, с което да е възможно осъществяването на такова плащане и преодоляване на декапитализацията. Формулираният от касатора въпрос не покрива общото основание за допускане на касационния контрол, тъй като отговорът му е предпоставен от приемането, че условието за възникване на регресните вземания – плащане на дълга към кредитора ще се осъществи, която възможност е отречена от въззивната инстанция, като във връзка със сбъдването на условието не е поставен въпрос по реда на чл.280 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, при липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, съдът не дължи произнасяне по наведения допълнителен селективен критерий, който освен това в случая е и формално въведен, без излагане на каквито и да е съображения, в както се изразява проявлението му.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията, [фирма] следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 27 990 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 13.02.2015г. по в.т.д № 1336/2014г. на Апелативен съд – Пловдив, в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направените за настоящото производство разноски в размер на 27 990 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.