О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София, 26.08.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести август през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 419 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. С. К. от гр. С. против разпореждане без номер от 15 юни 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г., с което е върната частната касационната жалба на Д. К. против определение № 675 от 25 май 2009 г., постановено по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно, защото делото е изяснено от фактическа и правна страна, а от ВКС с постановени до сега четири определения е изяснено, че преклузивният срок за обжалване на иска от ответника и етажна собственост “С” № 45, е изтекъл; препятства се изпращането на делото в наказателното отделение на съда за разглеждане на други закононарушения, извършени от ответниците.
Ответникът И. Т. З. от гр. С. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното разпореждане съдът приел, че частният жалбоподател не е изпълнил дадените с разпореждане от 4 юни 2009 г. указания за привеждане на частната касационната жалба в съответствие с изискванията на чл. 284 от ГПК и жалбата следва да бъде върната.
Разпореждането на апелативния съд е правилно.
На 2 юни 2009 г. частният жалбоподател подал частна касационна жалба против определение № 675 от 25 май 2009 г. по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г., с което е оставена без уважение частна жалба на К. против определение без номер от 20 март 2009 г. по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2007 г. за осъждане на К. да заплати на И. З. разноски по делото на основание чл. 192 ал. 4 от ГПК (отм.). Частната касационна жалба била оставена без движение от съда с указание в седмичен срок жалбата да бъде приподписана от адвокат с представяне на пълномощно, както ида се представи изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК за основанията за допускане на касационното обжалване. Съобщение за това разпореждане било получено от частния жалбоподател на 9 юни 2009 г. С молба, получена в съда на 15 юни 2009 г., частният жалбоподател посочил свои твърдения по основния спор, като изтъкнал, че изясняването на спорните обстоятелства и факти е необходимо за точното прилагане на закона по предявените искове, както и за развитието на правото относно приложимите правни норми. Към молбата е приложено “пълномощно”, в което К. упълномощава назначения от СГС служебен адвокат, също и назначения адвокат от ВКС по делото на САС, да приподпише частната жалба до ВКС.
Въззивният съд правилно е преценил, че частната касационна жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 от ГПК. Освен задължителното съдържание според ал. 1 на посочения текст, законът изисква в ал. 2 на чл. 284 от ГПК всяка касационна жалба да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, освен ако самият жалбоподател или неговият представител притежават юридическа правоспособност, за което се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическата правоспособност. Частната касационна жалба в разглеждания случай не е приподписана от адвокат, а жалбоподателят не твърди, че има юридическа правоспособност. Представеното от К. “пълномощно” не удовлетворява изискванията на закона, защото, независимо от него, жалбата все пак не е приподписана, а и липсва фактическо упълномощаване на адвокат. На второ място, според текста на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, към жалбата се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК. Простото заявление, че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не може да се счете за излагане на основания за допускане на касационното обжалване, тъй като частният жалбоподател не е посочил, кой е този въпрос, чието разрешаване ще е от значение за осъществяването на хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. По тези съображения въззивният съд основателно е приел, че указанията му не са били изпълнени и правилно е върнал частната касационна жалба.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане без номер от 15 юни 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: