1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
С. , 27.05. 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1908/2016 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. А. В. Ден А., подадена чрез адвокат Р. В. срещу въззивно решение № 219 от 23.12.2015 г. по гр. дело № 451/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1237 от 22.06.2015 г. по гр.д. № 1514/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Г. Г. Т. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за разликата над уважената част от 2445.61 лв. до 10268.97 лв., поради извършено съдебно прихващане, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията му на същото правно основание за разликата над 10268.97 лв. до 31328 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се произнесъл по правни въпроси, които са обусловили решаващите извода на съда и са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, а именно: преклудирано ли е правото да се искат нови доказателства при твърдение за нововъзникнало обстоятелство- нищожност на договор за наем поради заобикаляне на закона, направено под формата на възражение след първото по делото заседание и нищожен ли е поради заобикаляне на императивната норма на закона- чл.12, ал.1 З. договор за наем, в който като месечна наемна цена е вписана по-малка сума от тази в анекс към същия договор, в който посочената сума като наемна цена е по-висока. Представени са решения на ВКС.
Ответницата Г. Г. Т. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат И. Н. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, а по същество, че решението е правилно. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, постановено по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Г. Г. Т. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за разликата над уважената част от 2445.61 лв. до 10268.97 лв., поради извършено съдебно прихващане, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията му на същото правно основание за разликата над 10268.97 лв. до 31328 лв., въззивният съд е приел, че съобразно установените по делото факти страните са обвързани от договор за наем от 21.01.2013 г. и анекс към него от същата дата, срещу наемна цена в размер на 1000 евро на месец или в размер на 1955.83 лв. по фиксирания курс на БНБ. Дължимата по договора за наем и анекса към него наемна цена за процесния период- 21.01.2013 г. до м. юни 2014 г. е в размер на 33249.11 лв., а ищецът е заплатил 43518.08 лв. или в повече сумата от 10268.97 лв. равняващи се на 5 250.42 евро, която сума е платената в повече без основание. Приел е за основателно направеното от ответницата възражение за съдебно прихващане за сумата от 4000 евро, представляваща неизплатения наем за месеците-юли, август, септември и октомври 2014 г. От сумата 5250.42 евро е приспаднал неизплатения наем в размер на 4000 евро или 7823.32 лв., като е осъдил ответницата да заплати сумата 2445.61 лв., която е получена без основание през периода 21.01.2013 г. до 9.05.2014 г. по договора за наем.
По поставения процесуалноправен въпрос- преклудирано ли е правото да се искат нови доказателства при твърдение за нововъзникнало обстоятелство- нищожност на договор за наем поради заобикаляне на закона, направено под формата на възражение след първото по делото заседание не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В съдебно заседание, проведено на 10.06.2015 г. жалбоподателят- ищец е заявил, че анекса към договора за наем е нищожен, поради заобикаляне на закона, и е поискал от първоинстанционния съд да издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с копия от подадените от ответницата данъчни декларации, за да установи размера на декларирания от нея доход от наем за предходни години. Първоинстанционния съд не е приел възражението за нищожност, като преклудирано на основание чл.143, ал.3 ГПК, по съображения, че ищецът е бил длъжен към момента на представяне на писменото доказателство да направи всички искания и възражения, както и да поиска допускане на доказателства във връзка с тях. С въззивната жалба е направено възражение за нищожност на представения и приет по делото договор за наем, като противоречащ на закона, и отново е направено искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със същото доказателство поискано и от първоинстанционния съд. В. съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, и е оставил без уважение искането за събиране на нови доказателства.
В цитираното от жалбоподателя решение № 526 от 3.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. на ВКС е прието, че в приложното поле на чл.235, ал.3 ГПК попадат новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право такова, каквото е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск. За двете страни, правнорелевантните новонастъпили факти са събития, които не зависят от волята на страната, която черпи права от осъществяването им.
Посоченото решение е неотносимо към настоящия случай, тъй като не се касае до новонастъпил факт, който е от значение за спорното право. Договорът за наем е представен от жалбоподателя с исковата молба и на него е основана исковата му претенция, т.е. не е налице новонастъпил факт. Поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото и по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса нищожен ли е поради заобикаляне на императивната норма на закона- чл.12, ал.1 З. договор за наем, в който като месечна наемна цена е вписана по-малка сума от тази в анекс към същия договор, в който посочената сума като наемна цена е по-висока.
В. съд е приел, че уговорената между страните месечна наемна цена е тази посочена в анекса към договора- 1000 евро. Посочването на по-нисък размер на наемната цена в договора съставлява нарушение, което се санкционира по друг ред и не може да се обсъжда в рамките на гражданско-правния спор, предмет на настоящото производство. Задълженията на ответницата към фиска не са елемент от облигационното правоотношение, от което жалбоподателят- ищец черпи правата си, поради което доводите в жалбата в тази насока са неотносими и не следва да се обсъждат. Предвид изложеното поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложените решения на ВКС са неотносими за конкретния случай.
При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 1500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 219 от 23.12.2015 г. по гр. дело № 451/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Осъжда Е. Н. А. В. Ден А. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат В. В. и адвокат Р. В. да заплати на Г. Г. Т. от [населено място], местност „Св. Н.” № 218, ет. І, ап.1 направените разноски за касационното производство в размер на 1500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: