2
определение по гр.д.№ 1354 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 29.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1354 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. З. В. срещу решение № 12 от 16.01.2018 г. по в.гр.д.№ 228 от 2017 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 107 от 16.03.2017 г. по гр.д.№ 822 от 2016 г. на Плевенския окръжен съд, като вместо него е постановено решение за отхвърляне на иска на В. З. В. срещу А. А. В. с правно основание чл.74, ал.2 във връзка с чл.72, ал.1 от Закона за собствеността за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща половината от стойността на извършените подобрения в поземлен имот с идентификатор № 366.601.458 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-58 от 24.09.2007 г. на ИД на АК, находящ се в [населено място], [улица], състоящи се в построяване на сграда с идентификатор № 366.601.458.1 със застроена площ 128 кв.м. на два етажа с предназначение: сграда за търговия съгласно нотариален акт, а съгласно одобрената строителна документация съставляваща „автодиагностичен пункт, кафе-аперитив и магазин“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.10.2016 г. до окончателното й заплащане.
В жалбата се твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочена от касатора практика на Върховния касационен съд /решение № 180 от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 2921 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1136 от 12.12.2008 г. по гр.д.№ 3277 от 2007 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 3324 от 18.12.1978 г. по гр.д.№ 1638 от 1978 г. на ВС, I г.о./ по следните правни въпроси:
1. Кои лица са пасивно легитимирани да отговарят за заплащане на извършени от владелеца подобрения в чужд имот по предявен иск с правно основание чл.74, ал.2 във връзка с чл.72, ал.1 ЗС ?
2. Владелец, извършил подобрения в чужд недвижим имот, само от собственика на имота по време на извършване на подобрението ли има основание да иска заплащането им, или може да предяви вземането си и срещу последващия приобретател на имота ?
3. Пасивно легитимиран ли е да отговаря по предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 ЗС частният приобретател, ако е придобил безвъзмездно (чрез дарение) имота и е знаел преди или по време на придобиването, че подобренията са извършени не от неговия праводател, а от владелеца ?
4. Предполага ли се знанието на приобретателя, ако той е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на праводателя ?
В писмен отговор от 06.03.2018 г. и изложение към него ответницата по касационната жалба А. А. В. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на иска на В. В. за заплащане от страна на ответницата А. В. на претендираната сума, представляваща половината от сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултата на извършените в него подобрения, въззивният съд е приел, че ответницата А. А. В. не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като задължението за заплащане на подобренията е в тежест на лицето, което е носител на правото на собственост на имота към момента на извършването на подобренията и не преминава върху последващия приобретател на имота. Според съда, претенцията за заплащане на подобренията, извършени в чужд недвижим имот, почива на основния принцип в гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване, има облигационен характер и не следва имота при прехвърлянето му, което определя правоимащите страни- неоснователно обеднелият, извършил подобрение в чуждия имот и собственикът на имота към момента на обедняването. Подобренията, които по силата на приращението стават собственост на собственика на имота по време на извършването им, увеличават неговата стойност и са в тежест на неоснователно обогатилия се собственик на имота към този момент, а не на неговите частни правоприемници, независимо дали прехвърлянето на собствеността е възмездно или безвъзмездно и дали последващият приобретател е знаел за извършването на подобренията. Поради това съдът е счел, че претендираните по конкретното дело подобрения, които са извършени в период, когато собственик на имота е бил дядото на ответницата, неоснователното са обогатили дядо й и именно той дължи обезщетение на подобрителя, понеже макар и да не е получил паричен еквивалент на стойността им, я е реализирал, като е подарил оскъпен имот.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, които най-общо се свеждат до това кой е пасивно легитимиран да отговоря по иск за извършени от владелеца в чужд имот подобрения- собственикът на имота към момента на извършването на тези подобрения или собственикът на имота към момента на заявяване на претенцията на владелеца ? По този въпрос приетото от въззивния съд съответства напълно на практиката на ВКС по чл.290 ГПК. В този смисъл са например решение № 283 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 1173 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 260 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 2943 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 156 от 30.10.2017 г. по гр.д.№ 5111 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др., както и решение № 1162 от 18.11.2008 г. по гр.д.№ 4998 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о., което в решенията по чл.290 ГПК съставите на ВКС са приели за правилно.
Първото и второто посочени от касатора решения /решение № 3324 от 18.12.1978 по гр.д.№ 1638 от 1978 г. на ВС, I г.о., в което е прието, че владелец, който е извършил подобренията на недвижим имот, има основание да иска заплащането им не само от първоначалния собственик, но и от последващия приобретател, ако последният е знаел преди или по време на придобиването, че подобренията са извършени не от неговия праводател, а от владелеца и че знанието се предполага, ако приобретателят е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на праводателя и решение № 1136 от 12.12.2008 г. по гр.д.№ 3277 от 2007 г. на ВКС, ГК, III г.о., в което е прието, че ответникът като син и племенник на собствениците на имота по време на извършване на подобренията, който е знаел за тези подобрения и впоследствие е придобил имота чрез дарение, е пасивно легитимиран да отговоря по иска за заплащането им/ са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. и представлява неправилна практика на ВКС, която е преодоляна с посочените по-горе решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Третото посочено решение /решение № 180 от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 2921 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о./ е постановено по реда на чл.290 ГПК, но по съвсем различен правен въпрос, нямащ отношение към посочения по настоящото дело, а именно: дали претендираните подобрения са извършени от ищеца в качеството на държател или на владелец.
Поради изложеното касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1200 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 16.01.2018 г. по в.гр. д. № 228 от 2017 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА В. З. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на А. А. В. със съдебен адрес: от [населено място], [улица], ет.1, чрез адв.В. Ч. на основание чл.78 ГПК сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.