О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София 03.04.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1103/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Н., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Р. У., срещу решение №507 от 25.10.2013 г. по гр. дело №851/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №701 от 18.04.2013 г. по гр. дело №895/2009 год. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение жалбоподателката е осъдена да заплати на Г. Б. П. и Д. К. П. общо сумата 16 487 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения им имот: земя от 50 кв.м. в южната част на собственият им имот пл. № ****, кв.** целият с площ от 2. 695 дка, намиращ се в [населено място],[жк]за периода от 08.11.1994 г. до 01.04.2009 г. С влязло в сила решение по чл.108 ЗС ищците са установили по отношение на ответницата, че са собственици на процесния имот. Ответницата е ползвала имота без основание за исковия период. Направеното от ответницата възражение за погасителна давност е извън срока по чл.131, ал.2, т.5 ГПК за отговор на исковата молба и е преклудирано съобразно разпоредбата на чл.133 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Г. Б. П. и Д. К. П., двамата от [населено място], оспорват жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това допустимо ли е постановеното решение ако не е била отстранена нередовността на исковата молба за конкретизиране периода на претендираното обезщетение и дали е допустимо възражението за погасителна давност, направено до завършване на устните състезания пред въззивната инстанция Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са ТР №1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решения и определения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №507 от 25.10.2013 год. по гр. дело №851/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. Първият повдигнат въпрос е правноирелевантен, защото в исковата молба е конкретизиран периодът на претендираното обезщетение. Вторият повдигнат въпрос обуславя крайното решение, но той е решен съобразно задължителната съдебна практика – ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №1/2013 г. Според нея по силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл. 131, ал.1, т.5 ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/. По изложените съображения следва да се приеме, че постановките на ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според които е допустимо пред въззивния съд ответникът да си служи с нови защитни средства като възражения срещу предявения иск, за да се избегне преклудирането им от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като общо правило са изгубили актуалност при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 год./.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №507 от 25.10.2013 г. по гр. дело №851/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.