О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 09.12.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 420 /2008 година
Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ”П” А. , гр. Я. против въззивно определение № 147 от 20.06.2008 год., по в. ч. гр.д. № 296/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 190 от 29.04.2008 год., постановено гр.д. № 387/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, имащо характер на разпореждане за връщане исковата молба на настоящия частен жалбоподател на осн. чл.129, ал.3 ГПК- поради неотстранена в срок нередовност на същата.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон. Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на чл.129, ал.2 ГПК решаващият съд не е съобразил характера на предявения установителен иск, основан на чл.439 ГПК, поради което необосновано е счел, че отделните вземания на ищеца не са конкретизирани по основание и размер и е разпоредил оставяне на исковата молба на ТД ”П” А. , гр. Я. срещу ”Х” О. , гр. С. без движение, като не е зачел за правнорелевантно и извършеното в тази вр.уточнение, материализирано в молба вх. № 4647/14.04.2008 год., изходяща от ищцовата страна.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.
С обжалвания акт, състав на Великотърновския апелативен съд е потвърдил разпореждането на Великотърновския окръжен съд за връщане на исковата молба на настоящия частен жалбоподател – акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, поради което на основание чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК, този акт подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
В депозираното, съгласно императива на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращащата норма на чл.278, ал.4 ГПК изложение, наименовано „допълнение към частна жалба” частният жалбоподател, след изрично дадените му от въззивния съд в тази насока указания, е обосновал допустимостта на частното касационно обжалване с твърдението, че по приложението на чл.439 ГПК съществува противоречива съдебна практика. Израз на същата, според изложеното, се явява постановеното от Великотърновския апелативен съд определение, предмет на настоящата частна жалба и висящото пред Великотърновския окръжен съд производство по гр.д. № 375/2008 год., по което няма постановен съдебен акт, но не е разпоредено връщане на исковата молба на ищеца, като нередовна, независимо, че според процесуалния представител на ТД ”П” А. тя не се различава по начина на изготвянето и от тази по прекратеното гр.д. № 387/2008 год. .
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Въпросът за обхвата на осъществяваната по реда на чл.439 искова защита, който не е изрично формулиран от частния жалбоподател, но може да бъде изведен от изложеното в обстоятелствата част на частната жалба и изложението към нея е наистина съществен за конкретния правен спор, доколкото въведените с исковата молба факти и обстоятелства, обуславят както правния интерес на длъжника от предявения отрицателен установителен иск, така и наличието на черпени от същия права, изключващи изпълняемото право.
Той, обаче не е разрешаван противоречиво от съдилищата, поради което поддържаното от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК в случая отсъства.
Доколкото цитираното в тази вр. гр.д. № 375/2008 год. на Великотърновския окръжен съд не е приключило със съдебен акт, то същото е неотносимо към съдебната практика по приложението на чл.439 ГПК / разпоредба възпроизвела почти буквално текста на чл.255 ГПК отм./ и само по себе си не обосновава противоречие между даденото от въззивната инстанция разрешение на повдигнатия процесуален въпрос с практиката на съдилищата.
Следователно същото е ирелевантно и към предпоставките на сочения от частния жалбоподател селективен критерий, а това , при липсата на друга цитирана от страната съдебна практика, изключва и основателността на искането за допускане обжалване на определението на въззивната инстанция, предприето в съответствие с чл.274, ал.3, т.1 ГПК пред касационната инстанция.
Отделен в тази вр. остава въпросът,че доколкото отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК се подчинява на общите правила на исковия процес, то в тежест на ищеца , според установената съдебна практика, е да конкретизира както основанието, така и размера на оспорваното вземане, респ. на изпълняемото право, обстоятелство което въззивният съд в случая е съобразил.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частно касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 147 от 20. 06. 2008 год., постановено по в.ч.гр.д. № 296/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: