О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
С., 04.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 945 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника Столична община против Решение № 106 от 12.01.2017г. по в.т.д. № 5244/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 5476/2015г. на СГС, VІ-8 състав. Първоинстанционният съд е осъдил касатора да заплати на изпълнителя [фирма], [населено място] сумата 25 575.31лв., представляваща индексираната с размера на обявената от НСИ годишна инфлация цена, на основание чл.5,ал.1 във вр. с чл.5,ал.3,т.1 от договор от 24.10.2007г. за възлагане на обществен превоз на пътници по градска автобусна линия № 150, дължима за осъществения през м.август 2012г. пробег, ведно със законна и мораторна лихва за периода 21.09.2012г.-27.08.2915г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на исковете. Твърдението е за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.5,ал.3 от договора. Поддържа се, че визираните в нея три предпоставки, при които определената при сключването на договора цена на километър маршрутен пробег се променя, са уговорени кумулативно, поради което индексирането на цената само на основанието по т.1 на чл.5,ал.3 /с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година/ е недопустимо. Касаторът счита за неправилен извода, че актуализацията на цената настъпва автоматично без да е необходимо сключване на допълнително споразумение. Поддържа, че индексацията се извършва само с инфлационния коефициент за предходната година, но не и с натрупаната инфлация за периода от сключването на договора /от 2008г./.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Счита ли се преклудирана възможността в писмената защита да бъдат излагани съображения, които касаят установяване на неправилност на обжалваното съдебно решение. Въпросът е поставен с оглед становището на САС, че възражението на въззивника относно начина на изчисляване на индексираното възнаграждение /на база само инфлацията за предходната година, без натрупване- капитализиране на инфлацията за периода от сключване на договора/, заявено една в писмената му защита пред втората инстанция, е преклудирано. Допълнителната предпоставка, на която страната се позовава е т.3 на чл.280 ГПК. Като втори /материалноправен въпрос/ е посочено, че САС е приел, че при изпълнението на договора автоматично се прилага уговорената в него клауза на чл.5,ал.3,т.1 за промяна на определеното възнаграждение за всеки изминат километър пробег с размера на инфлацията без да е необходимо сключване на допълнително споразумение със заявено изрично съгласие -Материалноправният въпрос, на който САС дал положителен отговор е, че само и единствено на основание разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от договора е допустимо увеличението на цената с натрупаната инфлация. Твърди се, че обжалваното решение е в противоречие с решенията по идентични казуси, с които исковете на превозвачи, основани на чл.5,ал.3,т.1 от идентични договори срещу общината, са отхвърлени с влезли в сила решения /т.д.№ 3367/2913г. и 434/2014г. на САС, 6 състав/ – основание за допускане на обжалването по т.2 на чл.280 ГПК.
В писмен отговор ищецът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съставът на САС е констатирал, че въведените в жалбата доводи и оплаквания, очертаващи предмета на произнасянето от въззивият съд, са относно размера на цената за транспортните услуги за м. август 2012г. и налице ли е основание за автоматично индексиране с обявената от НСИ годишна инфлация за предходната година. Посочил е, че е налице спор между страните относно точното съдържание на договорната клауза на чл.5,ал.3 договора, поради което съдът е задължен на тълкува договорката в съответствие с разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Приел е, че волята на страните, обективирана в чл.5,ал.3 е, цената по чл.5,ал.1 /определена в размер на 2.90лв. на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание въз основа на отчетите за изпълнение/, е да се променя автоматично в трите хипотези, регламентирани в ал.3, като всяка от тях е самостоятелна, независима от останалите. Приел е, че позоваването от ищеца на хипотезата на т.1 е основателно – налице е обявен от НСИ размер на инфлацията за предходната година, което води до изменение на цената със съответния инфлационен процент. Обосновано е, че доколкото компенсаторният механизъм е част от договора, е налице обективирано в договорна клауза съгласие за индексирането на цената и за начина, по който се определя новият размер на възнаграждението, без да е необходимо сключването на писмен анекс по реда на чл.43. Възражението на въззивника относно начина на изчисляване на индексираното възнаграждение, направено едва в писмената защита във въззивното производство е счетено за преклудирано.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Отговор на поставения от касатора първи въпрос се съдържа в т. 11 на ТР № 6/2012 ОСГТК на ВКС – във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т.е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда.
Изложеното обуславя неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване по поставения първи въпрос, по който е налице задължителна съдебна практика, с която съставът на АС се е съобразил. В конкретния случай обсъждането на ненаведен в преклузивните срокове за подаване на въззивна жалба довод би бил процесуално нарушение на разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК, съобразно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС
Освен че отсъства надлежно формулиран материалноправен въпрос във връзка с довода за неправилност на извода на в обжалваното решение за автоматично приложение на клаузата на чл.5,ал.3,т.1 за промяна на определеното възнаграждение за всеки изминат километър пробег с размера на инфлацията без необходимост от сключване на допълнително споразумение, не е налице твърдяното противоречие с влезлите в сила решения на САС, на които касаторът се позовава. С тях са отхвърлени искове на превозвачи по сключени с общината договори от 2007г. за доплащане на цена за изминати километри за 2008г. Единственият мотив за неоснователността им е, че договорената възможност за промяна на цената на километър, съобразно обявеният от НСИ индекс на годишна инфлация, не се отнася за първата година от неговото действие, доколкото цената за тази година е определена от приетата оферта на изпълнителя. Акцентирано е, че уговорената в договора индексация се отнася за последващите години, но не и за 2008г. като първа година от изпълнението на договора за превоз на пътници. Следователно, предпоставките за допускане на обжалването не са налице както поради отсъствие на надлежно формулиран правен въпрос /който следва да касае приложението на законова разпоредба, а не договорна клауза/, така и поради необосноваване на допълнителната предпоставка.
На насрещната следва да бъдат присъдени поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба в размер на 597.78лв., доказано с приложената към отговора фактура и платежно нареждане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 106 от 12.01.2017г. по в.т.д. № 5244/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
Осъжда Столична община да заплати на Ю. И.”О. сумата 597.78лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: