2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София, 05.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2048 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Б., И. Г. Б. и М. Г. Б. против решение №71/08.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 41/2019 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба я оспорвда, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.200 КТ е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че за да бъде квалифициран спорът по чл.200, ал.1 от КТ, е необходимо да е безспорно установено по надлежен ред, че злополуката, при която е пострадал работникът, е трудова. Посочено е, че признаването на една злополука за трудова става по административен ред, който в случая е изчерпан и с ЕР № 15/22.01.2018 г. на ТЕЛК, издадено въз основа на Протокол от ТП на НОИ – гр.П. № 16/01.01.2018 г. за резултати за извършено разследване на злополуката, станала на 07.09.2017 г. с наследодателя на ищците, е прието, че същата не е трудова. На основание чл.60, ал., от КСО ТП на НОИ – П. е издало разпореждане № 6/20.02.2018 г., с което злополуката не е приета за трудова. Това разпореждане не е било обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел, че наследодателят на ищците е бил здрав, не е имал здравословни проблеми и оплаквания от здравословен характер вкл. в деня на смъртта си. Експертното лекарско заключение е, че е починал в резултат на пресен остър инфаркт на сърцето, причинил сърдечна недостатъчност. При извършваните профилактични прегледи били констатирани завишени стойности на кръвната захар и холестерола, които са и сред предпоставките за възникване на сърдечен инфаркт. Съдът е посочил, че твърденията за лични притеснения за предстоящи съкращения в поделението се установяват от разпита на свидетелите, но липсват доказателства по делото представляващите поделението да са предприели конкретни действия по съкращаването на щата на, които да са доведени до негово знание, като такива твърдения липсват и в исковата молба. Прието е, че не са представени и доказателства във връзка с поясненията, дадени в първото съдебно заседание, че на наследодателя на ищците е била възложена работа от служител на поделението, при изпълнението на която е предизвикан сърдечният инфаркт, довел до смъртта му. Въз основа на торното, съдът е приел, че възникналият остър сърдечен инфаркт няма връзка с изпълнението на служебните задължения от страна на починалия и доколкото злополуката не е приета за трудова, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, която е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Посочения правен въпрос, извън фактическите твърдения, съдържащи се в него, следва да се сведе до възможността да се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от работодател в случаите, в които той е създал пречки и не е оказал съдействие при събиране на информация и документи за получаване на застрахователно обезщетение по застраховка „живот”. Този правен въпрос е изцяло неотносим към спора, доколкото липсват подобни твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, водещи до основания, свързани с поставения правен въпрос, както и липсва произнасяне от страна на въззивния съд по този въпрос, като съдът не е и дължал подобно произнасяне, доколкото въпросът не е бил въведен в спора по надлежния процесуален ред. Втория правен въпрос, относно реда за търсене на отговорност за неимуществени вреди в контекста на първия поставен правен въпрос също е неотносим, по същите съображения.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания, сочени от касатора относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №71/08.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 41/2019 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.