О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 06.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 348 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Х. срещу решение № 108 от 07.10.2016г. по в. т. дело № 88/2016г. на Добрички окръжен съд в частта му, с която е отменено решение № 13 от 22.02.2016г. по гр. дело № 753/2013г. на Районен съд Каварна по предявените от касатора насрещни искове срещу [фирма] и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от Д. П. Х. срещу [фирма] обективно кумулативно съединени насрещни искове: с правно основание чл. 286 вр. чл. 280 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 24 500 лева, представляваща част от неплатено възнаграждение по договор за поръчка от 19.04.2012г., което е в общ размер от 31 250 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 17.03.2014г. до окончателното изплащане; с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 3 651 лева представляваща мораторна лихва върху главницата от 24 500 лева, за периода 30.09.2012г. – 17.03.2014г. и с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 3 125 лева, представляваща уговорена в чл.10 от договора за поръчка от 19.04.2012г. неустойка за забава, за периода 30.09.2012г. – 30.10.2012г., върху сумата от 31 250 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 17.03.2014г. до окончателното плащане. В останалата част, с която са уважени предявените от [фирма] срещу Д. П. Х. искове с правни основания чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за прехвърляне на собственост върху обект в сграда срещу дълг, обективиран в нот. акт № 5, том 5, рег. № 3869, нот. д. № 699/2012г. на Нотараиус Й. П., с район на действие Каварненски районен съд и чл. 45 ЗЗД за сумата 9 500 евро – обезщетение за имуществена вреда от горепосоченото прехвърлянето на недвижим имот срещу дълг без представителна власт спрямо прехвърлителя, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, въззивното решение като необжалвано, е влязло в сила.
Касаторът Д. П. Х. поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 284, ал. 1 ЗЗД/ и съществено нарушение на съдопроизводствените правила /неправилно разпределена доказателствена тежест за правнорелевантните факти, подлежащи на доказване от ищеца по насрещните искове, съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК/ – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси, относими към правилността на въззивното решение, а именно, че второинстанционният съд е приел различни факти за доказване от приетите за доказване факти от първоинстанционния съд и различна доказателствена тежест от тази, указана от първоинстанционния съд. Касаторът е посочил, че по тези въпроси е налице противоречие на атакувания въззивен съдебен акт с ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с решение № 129 от 29.06.2015 г. по гр. дело № 7040/2014г. на ВКС, ІІІ г.о..
Д. П. Х. релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, поради липса на задължителна съдебна практика по същите: 1/ „Трябва ли довереникът по договор за поръчка, в който изрично не е споменато, че трябва да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да го уведоми и има ли довереникът императивно задължение по силата на чл. 284 ЗЗД да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката?“; 2/ „Неподаването на документи пред компетентните органи при липса на изрично нотариално упълномощаване от страна на доверителя представлява ли неизпълнение на това задължение от страна на довереника?“ и 3/ „Неизпълнението на част от поръчката, но въпреки това установяването по делото, че същинската възложена работа /в конкретния случай издаване на удостоверение за експлоатация/, е изпълнена в уговорения срок, т.е. резултатът е постигнат, основание ли е довереникът да не получи дължимото му уговорено възнаграждение?“.
Ответникът по касационната жалба /ответник и по насрещните искове/ – [фирма], подава писмен отговор, в който излага становище за отсъствието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване, съответно за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищеца по насрещните искове е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 286, вр.чл. 280 ЗЗД, вр.чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД с цена на обуславящия иск над 20 000лв., но не са налице общото и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените въпроси.
Посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест досежно правнорелевантните факти и дължимостта на указания по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК от въззивния съд при приета за различна от разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест, не формират изискуемото от нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не съдържат правен въпрос от значение за изхода на делото. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретния правен спор и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и/или 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Той трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, не дължи произнасяне по оплакванията на страните за неправилност на обжалвания съдебен акт, каквото ще е наложително само ако бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По предявения частичен насрещен иск с правна квалификация чл. 286, вр.чл. 280 ЗЗД, Добрички окръжен съд е приел за безспорно между страните, че те са сключили договор за поръчка на 19.04.2012г., в който са договорили заплащане на възнаграждение за довереника – ищец в размер на 31 250 лв. в срок до 30.09.2012г.. По спорното по делото обстоятелство според въззивния съд – какъв е предмета на сключения договор за поръчка, е извършено систематично тълкуване на чл. 1 от договора, според който доверителят /ответника [фирма]/ възлага на довереника /ищеца Д. Х./ всички действия по подаване на необходимите документи пред компетентния орган – [община], отдел ТСУ, гл. архитект и др., свързани с издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж на обект „Жилищна сграда“ с РЗП 2494 кв.м., находяща се в ПИ 35064.501.3613, съгласно разрешение за строеж 293 от 12.12.2006 г. на гл. архитект на [община], и на чл. 3 от договора, според който е посочено, че довереникът трябва да изпълни поръчката в срок до 31.05.2012г., в който срок следва да предаде на доверителя удостоверение за въвеждане в експлоатация за описания в чл.1 обект, след което е направен извода, че предметът на договора за поръчка включва както подаване на необходимите документи пред съответните компетентни органи за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, така и получаване и предаване на същото на доверителя – [фирма], в срок до 31.05.2012г.. Добрички окръжен съд е посочил, че с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, лично и като добър стопанин, като за неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на ЗЗД, вкл. разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗЗД, според която довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката.
Въззивният съд е счел за установено от доказателствата по делото, че документите за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация са подадени от друго лице, а не от довереника – ищец, поради което едно от задълженията на довереника – да подаде необходимите документи, съгласно чл. 1 от договора за поръчка от 19.04.2012г. е останало неизпълнено. По отношение на получаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация от довереника, е кредитирал показанията на свидетеля К. Ж., в които последният посочва, че като главен архитект на [община] е предал процесното удостоверение лично на Д. Х., което кореспондира и с дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения от страна на Х., който също заявява, че ги е получил от главния архитект. Макар да е установено получаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата от довереника Д. Х., второинстанционният съд е приел за неизпълнено второто поето от ищеца задължение по процесния договор за поръчка – предаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на доверителя – ответник в уговорения срок /31.05.2012 г./, при което е заключил, че ищецът не е изправна страна по договора за поръчка, тъй като не е изпълнил лично, точно съобразно договореностите, с грижата на добър стопанин, поетата поръчка. Този решаващ правен извод за пълно неизпълнение на процесната поръчка от довереника – ищец поради неизпълнение на включените в предмета й задължение за подаване на необходимите документи за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация пред компетентните органи и за предаване на същото на доверителя в договорения срок, обуславя приемането за неоснователна частичната насрещна претенция за заплащане на договореното възнаграждение по процесния договор за поръчка от 19.04.2012г. и отхвърлянето й като такава от Добрички окръжен съд. Изходът на спора по иска с правно основание чл. 286, вр.чл. 280 ЗЗД е обусловил и извода на въззивния съд за неоснователност на акцесорните насрещни искови претенции по чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
За да е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване следва да е формулиран от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретния правен спор, което общо основание не е осъществено по отношение на всичките три зададени въпроса по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Трябва ли довереникът по договор за поръчка, в който изрично не е споменато, че трябва да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да го уведоми и има ли довереникът императивно задължение по силата на чл. 284 ЗЗД да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката?“; „Неподаването на документи пред компетентните органи при липса на изрично нотариално упълномощаване от страна на доверителя представлява ли неизпълнение на това задължение от страна на довереника?“ и „Неизпълнението на част от поръчката, но въпреки това установяването по делото, че същинската възложена работа /в конкретния случай издаване на удостоверение за експлоатация/, е изпълнена в уговорения срок, т.е. резултатът е постигнат, основание ли е довереникът да не получи дължимото му уговорено възнаграждение?“. Те не са обуславящи за изхода по конкретния спор въпроси, като вторият въпрос въобще не е обсъждан от въззивния съд в атакуваното решение поради невключването му в предмета на делото, а и той е ирелевантен към спора, доколкото е без значение има ли или няма изрично нотариално упълномощаване на довереника от страна на доверителя за подаване на документи пред компетентните органи /в случая за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сграда/, щом такива действия за подаване на документи са включени в предмета на поръчката по силата на самия договор /чл. 1 от същия/ и довереникът е поел именно такова договорно задължение. Първият формулиран горепосочен въпрос също е изваден от контекста на процесния казус и в този смисъл е неотносим към него, тъй като изрично в чл. 3 от процесния договор за поръчка страните са се договорили, че довереникът следва да предаде на доверителя удостоверението за въвеждане в експлоатация в срок до 31. 05. 2012г., който е и срокът за изпълнение на поръчката, т.е. отчетната сделка по чл. 284 ЗЗД изрично е включена в предмета на поръчката по силата на договорната воля на страните в процеса. Визираната в зададения първи въпрос на касатора хипотеза, при която в договора за поръчка не е посочено, че довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, не е осъществена по процесното правоотношение, по което има изрична договорна клауза в този смисъл, което отнема изискуемата от чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС характеристика на въпроса като правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
Решаващият правен извод на въззивния съд за отхвърляне на насрещния иск за заплащане на договореното възнаграждение по процесния договор за поръчка е пълното неизпълнение на поръчката от страна на довереника – ищец, включваща две задължения: за подаване на необходимите документи пред компетентните органи за снабдяване на доверителя с удостоверение за въвеждане в експлоатация на построения от него обект /чл. 1 от договора/ и за предаване на това удостоверение на доверителя в определения в договора срок /чл. 3 от договора/. Второинстанционният съд е взел впредвид фактическото получаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация от главния архитект на [община] от довереника, като факт стоящ извън изпълнението на процесната поръчка, именно поради невключването му в нейния предмет, като факт за обикновено фактическо действие, което обаче не е достатъчно да обуслови извод за пълно или частично изпълнение на поръчката, щом изрично посочените в договора две основни задължения на довереника за подаване на документите за издаване на процесното удостоверение пред компетентните органи и предаването му на доверителя в договорения срок не са изпълнени. В контекста на гореизложеното не може да бъде подминато обстоятелството, че удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж – предмет на процесната поръчка е издадено от компетентния орган /главния архитект на [община]/ на същата дата, на която е сключен процесния договор за поръчка – 19. 04. 2012г., което е индиция за накърняване на императивни правни принципи и норми, прокламиращи зачитането на добрите нрави при сключване на правни сделки, подкрепяща се и от фактическото получаване на процесното удостоверение вместо от строителя – доверител, който е подател на искането за издаване на удостоверението до компетентните общински органи, от ищеца – трето лице без правна легитимация на пълномощник на строителя пред компетентните местни власти. Именно с оглед горепосочените решаващи правни изводи на въззивния съд за отхвърляне на обуславящия насрещен иск /пълно неизпълнение на поръчката от довереника/, третият въпрос на касатора е без значение за изхода на конкретния правен спор. Още повече, че по начина по който е зададен той е изведен от конкретиката на правния спор, тъй като постигането на целения резултат чрез поръчката е възможно на практика и в резултат на усилията и действията на лица, различни от довереника, в който случай ще следва да се преценява доколко евентуално частично изпълнение на поръчката от довереника е съществено за този резултат или той би бил постигнат и без него.
На основание изложеното, поради неосъществени предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалвано на атакуваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 07.10.2016г. по в. т. дело № 88/2016г. на Добрички окръжен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.