О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 08.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1353 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца”Космос Рент А Кар”ЕООД, [населено място] против Решение № 98 от 10.01.2018г. по в.т.д.№ 3812/2017г. на Софийски апелативен съд, ТК, 6 състав в отхвърлителната част – с която искът на касатора срещу „Бул Инс”АД с правно основание чл.208 КЗ-отм. не е уважен за разликата от 8 410.22лв. до претендираните 35 158.12лв., а искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за разликата до 9 811.77лв. Решението в частта за уважаването на исковете е влязло в сила.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаването на исковете в предявения размер. Твърдението е, че приетата по делото експертиза установила, че действителната стойност на увредения при тотална щета автомобил към датата на настъпването на застрахователното събитие, изчислена по Наредба № 24, е 55 627.70лв. и че неправилно съставът на САС приспаднал от сумата 42 252лв. /която счел за действителната пазарна стойност/ доброволно изплатеното застрахователно обезщетение по настоящата щета, както и сумата 5 705.88лв. – изплатено по предходна щета обезщетение. Счита, че към дължимото от застрахователя плащане следва да се прибави и сумата, определена от застрахователя за запазени части, която не е заплатена, частите не са върнати и с нея застрахователят се е обогатил. Касаторът счита, че двете плащания по настоящата щета и по предходната следва да се приспаднат от действителната стойност на автомобила по Наредба № 24 – от сумата 56 627.70лв. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е идентично на касационната жалба като се поддържа искане да допускане на обжалването поради очевидната неправилност на въззивния акт.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за установено валидното застрахователно правоотношение по застраховка „автокаско” на автомобила на ищцовото дружество „Мерцедес“, модел „Е 320 C. 4 matic“, за застрахователна сума 66 000 лева. За безспорно е прието, че в срока на действие на полицата, на 20.10.2012г. автомобилът е бил запален от неизвестен извършител и регистрацията му в МВР е била прекратена поради тотална щета. Като безспорно е прието и плащането на ищеца на сумите 5 705.88 лева по предходна щета и сумата 28 136 лева – платена по образуваната във връзка със застрахователното събитие щета № 120152006372/20.10.2012г. Обсъдено е заключението на единичната експертиза, съгласно което: ремонтът би струвал 72 569.04 лева, с включен ДДС, което е 109.95 % от застрахователната сума, поради което възстановяването му е икономически неизгодено – щетата е тотална; средната пазарна стойност на автомобила към 20.10.2012г., определена по метода на пазарните аналози за българския пазар е 32 000 лева.
Отчетено е, че тройната автотехническа експертиза е определила действителната стойност на автомобила към момента на застрахователното събитие на 42 252 лева.
Въз основа на подробно изложени съображения, въззивната инстанция е приела, че определената в заключението на тройната експертиза цена от 42 252 лева следва да се приеме за действителната стойност на автомобила към деня на застрахователното събитие. За неправилни са счетени изводите на първоинстанционния съд, който е приел за действителна стойност сумата от 32 000лв., с оглед на което и искът е бил отхвърлен поради извършените по полицата две плащания.
Исковата претенция по главния иск е приета за основателна за сумата 8 410.22 лева – разликата между действителната стойност на автомобила – 42 252 лева и плащанията по предходна щета и изплатената сума по процесната, съответно е присъдено обезщетение за забава, като исковете за разликата до пълния претендиран размер са счетени за неоснователни.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Отсъства основание за допускане на обжалването и поради твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивния акт. Приравняването на „очевидната неправилност” като критерий за селектиране на касационните жалби с основанията за неправилност на съдебния акт по чл.281,т.3 ГПК би обезсмислило въведения с ГПК от 2007г. ограничен достъп до касационен контрол. Предпоставките за допускане до касация на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК не са тъждествени на очевидната неправилност, нито последната е идентична на отменителните касационни основания по чл. 281,т.3 ГПК. Тя не се състои и в оспорването от страната на фактическите и правни изводи на въззивния състав.
По делото няма нито едно доказателство за сочения от касатора среден пазарен размер на стойността на лекия автомобил от 56 627.70лв., определен по реда на Наредбата, а и очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е очевидна при техния прочит, а не да предпоставя проверка и анализ на доказателствата и преценка, дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 98 от 10.01.2018г. по в.т.д.№ 3812/2017г. на Софийски апелативен съд, ТК, 6 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: