О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София 11.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1592/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1639 от 12.05.2016 г. по ч.гр. дело № 1459/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 1923 от 15.01.2016 г. по гр.д.№ 12946/ 2015 г. на СГС, с което на основание чл. 280 ал. 2, вр. чл. 286 ал. 1 т. 3 ГПК, е върната касационната жалба. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приел, че въззивното решение е постановено по търговско дело, обосновава, че спорът е гражданско-правен – делото е образувано по искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД с цена 7 296.79 лв. (главница и лихва), които искове са разгледани по общия исков ред, а не по реда за търговски спорове, и в първоинстанционното, и във въззивното производство. С оглед определената от съда правна квалификация на предявените искове, както и източника, от който които произтичат, поддържа, че претенцията е гражданско-правна – спорното право касае отмяна на административен акт, чиито гражданско-правни последици се изразяват в конститутивното действие на отмененото от ВАС Решение на ДКЕВР №Ц/14.09. 2012 г. и предмет на иска е възстановяване на платената цена за достъп на отпаднало основание. Аргументира, че определянето на производството като гражданско, е свързано с основанието на една кондикционна претенция по съдържание, а не по основание; фактическият състав на чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД е гражданско-правен, като не е водещ сключеният договор за достъп, който е специфичен и по него страните нямат правната възможност да определят елемента цена, затова, макар да са търговци, сделката не е търговска. Сочи приетото в Р.№ 212/23. 12. 2015 г. по т.д.№ 2956/2014 г. на ВКС, І т.о., че при търговска продажба се изисква страните да са се съгласили с цената, и поддържа, че в случая разглежданите облигационни отношения са довели до гражданско дело, като предявеният главен иск е въз основен институт на гражданското право. Заключава, че обжалваното определение е необосновано, иска същото да се отмени и да се допусне до касационно обжалване подадената касационна жалба.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпроса: има ли право съдът да квалифицира, администрира, определя и разглежда дела като граждански, а да ги третира по отношение на стабилитета на постановените по тях актове като търговски, поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Искането обосновава с доводите за неправилност, основани на обсъждане приетото по делото, изложени в частната касационна жалба. По съображения, че е напълно неправилна практиката на съда да определя, квалифицира, администрира и разглежда едни дела като граждански, а да ги третира по отношение на стабилитета на постановените по тях актове като търговски, поддържа че въззивното определение е неправилно, обжалваното решение е постановено по гражданско-правен спор и подлежи на касационно обжалване. Иска да се допусне до разглеждане частната касационна жалба и същата да се уважи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено определение, с което е върната касационна жалба поради необжалваемост на въззивното решение, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди определението, с което е приета за недопустима касационната жалба срещу въззивното решение, с което са разгледани иск на [фирма] срещу [фирма] за 6505.40 лв. – платена на отпаднало основание цена на достъп и иск за 791.39 лв. – обезщетение за забавено плащане, е посочил, че съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Изложил е съображения, че делото е търговско, съгласно чл. 365 ал. 1 т. 1 ГПК, с цена до 20 000 лв., тъй като предмет на спора са права, които произтичат от търговска сделка по см. на чл. 1 ал. 1 т. 1 и т. 2 ТЗ; че търговският характер на делото произтича от предмета на иска – възстановяване на цена за достъп, платена по търговска сделка по см.на чл. 286 ал.1 и 3 ТЗ – сделка между две търговски дружества, свързана с упражняваното от тях занятие, което определя делото като търговско, независимо, че правното основание на иска е чл. 55 ал. 1 ЗЗД.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е несъстоятелно. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, включен в предмета на спора, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. За основанието по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК в т. 4 на Тълкувателното решение е прието, че правният въпрос по конкретно дело, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или тя да бъде осъвременена. Жалбоподателят не излага съображения защо поддържа основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като изведените от него въпроси и съображения касаят правилността на обжалваното определение, въпреки което поддържаното основание не е налице.
По въпроса за преценката на едно дело като търговско или като гражданско по см. на чл. 280 ал. 2 ГПК, следва да се имат предвид постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№ 134/22.06. 2015 г. по т.д.№ 586/2014 г. на ІІ т.о.;Р.№127/05.10.2011 г. по т.д.№ 1027/2010 г. на ІІ т.о.;Р.№ 59/10.09.2010 г. по т.д.№ 511/2009 г. на ІІ т.о.;Р.№70/21.04.2009 г.по т.д.№757/2008 г. на ІІ т.о., съобразно които съдът, за да приеме, че една сделка е търговска, трябва да се изследва и да се отговори на въпроса дали е била свързана с упражняваното от търговеца занятие, предвид оборимата презумпция на чл. 286 ал. 3 ТЗ; правно релевантни за определяне характера на сделката, са качеството на страната като търговец и от какво произтича вземането; когато договорът не е в кръга на посочените в чл. 1 ал. 1 ТЗ търговски сделки, сделката следва да се определи като търговска, съобразно въведения в чл. 286 ал. 1 ТЗ субективен критерий – да е извършена от търговец, свързана с упражняваното от него занятие. Когато делото има за предмет търговска сделка, е налице търговско дело по смисъла на чл. 280 ал. 2 предл. 2 ГПК.
В случая въззивното решение е постановено по търговско дело по см. на чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, тъй като ищецът претендира вземане, произтичащо от търговска сделка по см. на чл. 286 ал. 1 ТЗ – договор за достъп до Е., по който и двете страни са търговци и сделката е свързана с упражняваното от тях занятие – съответно производство и изкупуване на ел.енергия. Исковата сума се претендира поради отпадане на основанието, на което цената за достъп по търговска сделка е платена, затова делото също следва да се квалифицира като търговско, а не като гражданско, независимо, че правното основание е чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД. Цената на всеки от исковете е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване и касационната жалба е недопустима.
Обстоятелството, че делото е разгледано по реда на общото исково производство, не го прави гражданско. Съгласно чл. 103 и чл. 104 т. 4 и чл. 365 и сл. ГПК, по реда на глава 32 ”Производство по търговски спорове” се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция исковете с изброения в т.1 – т.5 предмет, с цена на иска над 25 000 лв., а търговски дела с цена на иска до 25 000 лв. – от районния съд, в който случай се прилага общия ред, но от това не следва, че делото не е търговско. Търговското дело по спор между търговци, образувано по искове с цена до 25 000 лв., родово подсъдни на районния съд, се разглежда по общия ред, защото особеното исково производство за търговски спорове по чл. 365 и сл. ГПК, е приложимо за дела, които като първа инстанция с оглед цената на иска, се разглеждат от окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1639 от 12.05.2016 г. по ч.гр. дело №1459/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: