О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София 11.08.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 218/08 по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”в” ГПК/ отм./ във вр. с § 2, ал.11 ГПК.
Образувано по частната жалба от адв. П. В. в качеството му на пълномощник на С. Д. С. от гр. В. срещу определение № 3078 от 10.12.2007 год. по ч.гр.д. № 2558/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определението на Варненския районен съд от 19.11.2007 год. по гр.д. № 9337/2007 год., с което е оставена без уважение молбата му да бъде освободен от внасяне на държавна такса по предявения от него иск. В частната жалба се поддържа, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на І г.о. намира следното:
Становището си за неоснователност на искането на С. С. да бъде освободен от внасяне на държавна такса по предявения от него иск за собственост, въззивният съд е мотивирал с това, че С. е ищец по 81 бр. дела, по които е заплатил адвокатско възнаграждение, което сочи, че може да намери необходимите средства и за заплащане на държавна такса.
Обжалваното определение е незаконосъобразно. Преценката за това дали материалното състояние на ищеца позволява да покрие със собствени средства дължимата по делото държавна такса е винаги конкретна. В тази насока следва да се съпоставят доходите на лицето и на неговото семейство, както и имущественото им състояние с оглед наличието на друго имущество, което може да послужи за набавяне на допълнителен доход, с дължимата по предявения иск държавна такса.
В случая по делото няма данни за размера на дължимата от С. С. държавна такса по предявения от него иск за собственост, нито доказателства за данъчната или пазарната цена на процесния недвижимия имот, въз основа на които тя би могла да бъде определена. Освобождаването от държавна такса е по конкретно дело, а не изобщо по всички, които лицето е предявило или ще предяви. При това положение не може да се направи извод дали са налице изискванията на чл. 63, ал.1, б. ”б” ГПК/ отм./ ищецът да бъде освободен от държавна такса. Значителният брой искове, предявени от него в периода 2001-2007 г. сам по себе си не сочи на злоупотреба с права.
Въззивното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Варненския районен съд, който да се произнесе по искането на С. С. за освобождаване на държавна такса след като определи нейния размер .
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 3* от 10.12.2007 год. по ч.гр.д. № 2558/2007 год. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определението на Варненския районен съд от 19.11.2007 год. по гр.д. № 9337/2007 год.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за произнасяне по искане на С. Д. С. за освобождаване от държавна такса съобразно дадените указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: