5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София, 17.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 609 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г., [населено място], срещу решение № 2566 от 08.12.2017г., постановено по в.гр.д. № 3987 по описа за 2017г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 3128/09.05.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 16975/2015 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗК [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на горницата над сумата от 8000 лева до 10 000 лева, като част от сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания в резултат от ПТП, настъпило на 13.11.2015 г. по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил, ведно със законната лихва от ПТП.
Касаторът намира атакуваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Изложени са твърдения за нарушение на чл.154, ал.1 ГПК, като се поддържа, че апелативният съд е разместил тежестта на доказване на страните в процеса. Същевременно се сочи, че в нарушение на чл.235 ГПК и чл.236 ГПК апелативният съд не е обсъдил и взел предвид всички, релевирани от ищеца възражения и не е кредитирал дадените свидетелски показания. Неправилно въззивният съд е приел, че е налице съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от страна на ищеца, без да изследва въпроса, дали процесният автомобил технически е бил оборудван с такъв на седалката на ищеца. Претендира направените разноски пред трите съдебни инстанции, съобразно уважената част от предявените искове.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗК [фирма], в писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира разноски за процесуално представителство пред касационна инстанция по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
След обсъждане на събраните по делото доказателства – заключението на СМЕ, показанията на св. Бояджийска, решаващият съд е намерил за установено от фактическа страна, че ищецът Г. Г. е претърпял вследствие процесното ПТП телесни увреждания, изразяващи се в счупване на носните кости двустранно, и разкъсно-контузна рана на носа, във връзка с които по необходимост му е оказана спешна медицинска помощ – обработване на разкъсно – контузната рана и извършване на лека репозиция на счупването на носните кости. В резултата на травматичното увреждане същият е получил травматичен оток по челото, травматичен оток и кръвонасядане на носната пирамида и клепачите на двете очи, които са обичайно следствие от получените травматични увреждания и са отзвучали за около 20 дни. Разкъсно-контузната рана е зараснала за около 10 дни, а счупените носни кости след репозицията са зараснали за около 20 дни, като през този период ищецът е търпял болки и страдания, които през първите 10 дни са били с интензивен характер, а впоследствие постепенно са отзвучали. Счупването на носните кости е възстановено напълно и без остатъчни последици. От разкъсно-контузната рана е останал надлъжно разположен V-образен белег в основата на носа с дължина около 2 см., представляващ лек козметичен дефект.
С оглед на констатираното, въззивната инстанция приема определения и от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 10 000 лева за съобразен с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Решаващият състав е счел, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД чрез непоставяне на обезопасителен колан, което установява от фактическа страна от заключенията на СМЕ и САТЕ. Решаващият състав се е позовал на установената от СМЕ въз основа на изготвената по желание на пострадалия медицинската документация, липса на характерни наранявания в гръдната и коремната област, които според вещото лице, биха били налице в случай, че обезопасителен колан е бил поставен. Според същото вещо лице, получените от ищеца при ПТП увреждания не биха могли да се получат от въздушна възглавница. Посочено е, че при освидетелстването на лицето съдебният лекар изрично е посочил, че в областта на тялото и корема лицето е без видими травматични увреждания. Тъй като освидетелстването е извършено две денонощия и половина след произшествието, ако такива телесни увреждания са били настъпили, към момента на прегледа те биха били видими за съдебния лекар. Самият ищец не сочи в исковата молба наличие на такива увреждания. Изложени са съображения, че този извод се потвърждава и от установения механизъм в заключението на САТЕ, че при настъпилия челен кос удар, главата на водача се е ударила във волана на автомобила или в предната лява страна. За да определи съпричиняване в размер на 1/5 или обезщетение в размер на 8000 лева, съставът на въззивния съд е аргументирал, че уврежданията биха били по-леки при поставен обезопасителен колан, но дори и тогава не може да бъде напълно изключено настъпването им. При установената скорост на движение на автомобила при челен удар, при поставен колан тялото се измества от 5 см. до 15 см., а без колан – с цели 57 см., поради което при поставен колан настъпилите увреждания биха били по – леки, но без да може да се изключи напълно настъпването им. Съдът не кредитира свидетелските показания, дадени от св. Бояджийски, според които по време на настъпването на процесното ПТП свидетелят е бил пътник в автомобила на ищеца, като е ползвал таксиметров превоз. Решаващият състав се е обосновал с това, че в протокола за ПТП, вкл. в докладната записка от 16.11.2015г., няма данни ищецът да е извършвал за своя или за чужда сметка таксиметров превоз, нито това обстоятелство е било въведено от ищеца с исковата молба или като защитна теза срещу направеното в отговора на исковата молба възражение от застрахователя за съпричиняване в срока за допълнителна искова молба, каквато не е била подадена. Аргументирано е, че след като ищецът не е въвел това релевантно обстоятелство в предмета на делото в законоустановените преклузивни срокове, по отношение на него е налице процесуална преклузия и то не може да бъде разглеждано за първи път от въззивната инстанция. Направен е извод, че доколкото обстоятелството не е въведено от ищеца своевременно като предмет на делото, за съда не възниква задължение за обсъждането му.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1/ По искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ как се разпределя доказателствената тежест между страните за установяване на въпроса за съпричиняване и по-конкретно, дали ответникът трябва да доказва, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан или ищецът следва да установява, че не е бил длъжен да поставя предпазен колан /по аргумент от чл. 137а, ал. 1, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП/ и в този смисъл, е спазил законовите изисквания?; 2/ Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения, изложени във въззивната жалба и да се обоснове защо отхвърля същите, съответно, ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?; 3/ При направено възражение за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан от страна на пострадал, презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и чия е доказателствената тежест за установяване на този факт, съобразно чл.154, ал.1 ГПК?; 4/ Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил и не е ползвал предпазен колан или намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан?; 5/ Следва ли съдът да кредитира показанията на свидетел, който не е сред лицата, изброени в чл.172 ГПК, при положение, че останалите доказателства по делото не противоречат на показанията му?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 6/03.02.2017г. по гр.д. № 53091/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 39/10.02.2014г. по гр.д. № 4927/2013г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 260/12.01.2017г. по гр.д. № 1511/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 166/15.07.2013г. по гр.д. № 1285/2012г. на ІІІ т.о. на ВКС, решение № 19/08.02.2017г. по т.д. № 50177/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 27/15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 428/15.07.2010г. по гр.д. № 843/2009г. на І г.о. на ВКС, решение № 131/12.04.2013г. по гр.д. № 1/2013г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 176/28.05.2011г. по гр.д. № 759/2010г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 79/12.07.2017г. по гр.д. № 3244/2016г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Въззивната инстанция е разгледала всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения, изложени във въззивната жалба, като подробно е изложила мотиви във връзка с тях, поради което противното твърдение на касатора, изложено под формата на въпрос № 2, не може да предпостави допускането на решението до касация.
Въпроси № 1 и № 3, свързани с доказателствената тежест относно обстоятелствата, относимо към преценката за наличието на съпричиняване на вредоностния резултат, също не могат да покрият общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът, от една страна, е приел за безспорно установено от доказателствата по делото, че предпазен колан не е бил поставен от пострадалото лице, който е било водач на МПС, а от друга страна е посочил, че обстоятелството, че водачът е извършвал таксиметров превод, е преклудирано. Въззивната инстанция не се е позовало на правилото на чл.154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, а е приела във връзка с възражението за съпричиняване за доказани определени факти на базата на събрания доказателствен материал, а други такива – за преклудирани. Неоснователно е и твърдението на касатора, съдържащо се във въпрос № 3, че съдът презюмира наличието на обезопасителен колан за процесното МПС,доколкото седалката, за чийто колан е спорът, е тази на водача на МПС.
Спрямо въпрос № 4 също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изводът на решаващия състав не е изграден само въз основа на факта, че пострадалото лице е пътувало в автомобила и не е ползвало предпазен колан, както се поддържа от касатора, а е мотивиран и с факта, че вредите биха били в по-малък обем, ако водачът на МПС беше ползвал колан, съобразно установеното от приетите по делото експертизи.
Пети въпрос не е обусловил изхода на спора, защото съдът не е кредитирал свидетелските показания, не с оглед съпоставянето им с останалия доказателствен материал по делото, а поради това, че те са неотносими за спора, с оглед настъпила преклузия на въвеждането в предмет на делото на обстоятелствата, които се установяват от свидетеля.
Доколкото по отношение на формулираните въпроси не се установява наличие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, безпредметно е обсъждането на наведения от жалбоподателя допълнителен селективен критерий.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не трябва да се допусне до касация въззивното решение в обжалваната част, като на ответника по касацията следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.8 ГПК, разноски за настоящото производство в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2566 от 08.12.2017г. по в.гр.д. № 3987/2017г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „8-ми март” № 12, вх. Б, ет. 5, ап. 38, да заплати на основание чл.78, ал.8 ГПК, на ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Лозенец, [улица], сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.