О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
С., 19.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 344 /2012 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] от 11.11.2011 г., срещу въззивно решение от 26.09.2011 г. по въззивно гр.д. № 666 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” възз. с-в., с което е потвърдено решение от 20.07.2010 г. по гр.д. № 33793 / 2009 г. на Софийски районен съд, г.о., 72 с-в., в обжалваната част, с които предявеният от жалбоподателя срещу Б. И. А. по реда на чл.415,ал.1 ГПК иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане за цена на доставяна топлинна енергия за периода от м. 02. 2000 г. до 23.03.2009 г. за разликата над уважения размер 1,911.99 лева до 5,161.95 лева.
Като се е съобразил с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, въззивният съд е приел, че задълженията за заплащане на консумирана топлоенергия са такива за периодични плащания по смисъла на чл.111,б. „в” ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответникът в това производство Б. И. А. твърди, че жалбата е допустима, но не следва да бъде допускана до касационно обжалване, защото въззивното решение е съобразено с решение № 168 /22.12.2009 г. по т.д. № 408 /2009 г. на ВКС, с което е прието, че задължението за плащане на топлинна енергия е периодично по смисъла на чл.111,б. „в” ЗЗД и се погасява с тригодишна давност.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и разгледаният от първоинстанционния съд главен иск е с цена 6,829.94 лева – над 5,000 лева, а спорът не е търговски, тъй като съгласно чл.318,ал.2 ТЗ съдебно предявените вземания не произтичат от търговска продажба.
И. от жалбоподателя материално-правен въпрос е за това дали по отношение на вземанията на топлофикационните дружества се прилага тригодишна или петгодишна погасителна давност, той е обусловил изхода от спора във въззивното производство, но е разрешен в съответствие с приетото с Тълкувателното решение от 11.04.2012 г. по тълкувателно дело № 3 /2011 г. на ОСГТК на ВКС, с което противоречивата практика на съдилищата в гражданското и търговското правораздаване е уеднаквена, поради което ъгласно т.2,т.3 и т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не е представил доказателства, че е направил разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 26.09.2011 г. по въззивно гр.д. № 666 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.