1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 02.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3654 по описа за 2015год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], представлявано от Б. К. Б. против Решение № 627 от 30.03.2015г. по в.т.д.№ 94/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 369/2014г. на Окръжен съд Перник. Първоинстанционният съд е обявил за недействителен, на основание чл.135 ЗЗД по иска на [фирма], [населено място], по отношение на ответниците [фирма], [населено място], представляван от Б. К. Б. и [фирма], [населено място], представляван от Б. К. Б. договорът за продажба, сключен на 18.07.2013г. с нотариален акт № 90 по нот.дело 79/2013г. на нотариус рег.№ 462 с район на действие Пернишки РС, с който едноличният търговец е продал на едноличното търговско дружество недвижим имот – УПИ І 1-14 за стопански дейности, находящ се в землището на [населено място], общ. П., заедно с построения в него цех.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и отхвърлянето на иска със законните последици. Твърдението е, че едноличният търговец разполага с имущество, с което да удовлетвори кредитора, не е целено неговото намаляване, че право на длъжника е да прецени кога и с кое имущество да удовлетвори кредитора си. В приложението, което касаторът счита, че е такова по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се посочва, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради причината, че АС е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд. Поддържа се, че с прехвърлянето на имота не е намален патримониумът на ЕТ и той може да обслужва дълговете си и прехвърлянето на имота не е индиция за намерение за неплащане на дълга.
От ищеца е постъпил писмен отговор, с който се оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Претендира се заплащане на разноски за производството. Писмен отговор не е постъпил от втория ответник [фирма], [населено място].
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са се произнесли по предявения с правно основание чл.135 ЗЗД иск при безспорната между страните фактическа обстановка- установено с влязло в сила на 07.12.2013г. съдебно решение /гр.д.№ 396/2012г. на ОС Перник/ вземане на ищеца срещу първия ответник- [фирма] за неплатено възнаграждение по договор за изработка от 2008г. за сумата 70 000лв., ведно със законната лихва от 07.05.2012г. и прехвърляне на недвижим имот на едноличния търговец на дружеството с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик е Б. с договор за покупко-продажба от 18.07.2013г. Приели са, че към момента на извършване на продажбата едноличният търговец е знаел за вземанията на ищеца за неплатени СМР, предявени със завеждането на исковата молба по гр.д.396/2012г., т.е. длъжникът е съзнавал, че с прехвърлянето на имота ще увреди кредитора си, и че такова знание е имало и дружеството [фирма], чийто собственик и управител е Б. Б.. Сезирана с жалба на едноличния търговец, въззивната инстанция е посочила, че ако длъжникът твърди, че разполага с друго имущество, не съществува пречка да изпълни задължението си без да чака предприемане на принудително изпълнение, но ако изпълнение не е налице, за кредитора и за съда не съществува задължение да изследват цялостното финансово състояние на задълженото лице; че чрез успешното провеждане на иска кредиторът ще възстанови имущественото състояние на длъжника, каквото е било по време на възникване на задължението му, защото именно то служи за общо удовлетворение на кредитора, а право на последния е, да избере начина и обекта, от които да се удовлетвори. Даден е отговор, че намеренията на длъжника, че ще удовлетвори кредитора си, но с имущество, с което прецени, са ирелевантни. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за основателност на иска, като е констатирал наличието на кумулативните предпоставки за уважаването му.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича от отсъствието на въпрос с характеристиката на правен, очертана в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Такъв въпрос не е формулиран в изложението, което преповтаря касационното основание за неправилност. Последното не е идентично с предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, които следва да бъдат очертани и обосновани ясно от касатора. Несъгласието на страната с правните изводи на съда не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Формално е посочено и допълнителното основание, наведено от касатора – т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. По въпроса за предпоставките за успешното провеждане на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД е създадена непротиворечива съдебна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, с която обжалваното решение е съобразено. Както е посочено в Решение № 149 от 12.11.2013г. по т.д.№ 422/2012г. на Първо т.о., възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника, който не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника или разликата между продажната и действителната цена и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.
Ответникът по касационната жалба е заявил искане за присъждане на разноски в размер на сумата 600лв. договорено адвокатско възнаграждение, чието плащане е удостоверено в договора за правна помощ.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 627 от 30.03.2015г. по в.т.д.№ 94/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
Осъжда [фирма], представлявано от Б. К. Б. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: