1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
[населено място] 20.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №691 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. община срещу решение от 12.01.2010г., постановено по гр.д.№3825/2008г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решение от 27.10.2008г. по гр.д.№1929/2008г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от О. С. П. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба О. С. П. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение частично са уважени предявените от О. С. П. иск за заплащане на обезщетение за неимуществетни и неимуществени вреди от ухапвания от безстопанствени кучета на 24.03.2007г. в[населено място].
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, сочи, че въпросът за правната квалификация на иска за обезщетение на вреди от ухапване от безстопанствени кучета е разрешен при противоречива съдебна практика и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По релевирания въпрос има задължителна съдебна практика, изразена в решение по чл.290 от ГПК – решение №639 от 02.07.2009г. по гр.д.№2398/2008г. на ВКС, І г.о., че задължението за организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета, вменена като задължение на кмета на общината с разпоредбата на чл.35, ал.4 от ЗВМД от 1999г., включва както дейността по организирането, така и дейността по прякото извършване на улавянето и изолирането на скитащи кучета. Законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и ако не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност. В исковата молба ищцата е твърдяла бездействие, свързано именно с организиране на улавянето и изолирането на безстопанствените кучета, поради което неоснователно се сочи от касатора, че ищцата не е основала иска си на нормативно вменено му задължение. Не е налице противоречиво разрешаване с въззивното решение и с приложените съдебни решения на въпроса за разпределяне на доказателствената тежест, доколкото въззивният съд е приел, че по делото няма спор, че кучетата са безстопанствени. Доводите на касатора за неправилност на този извод на съда са относими към правилността на решението, по която касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Същото се отнася и до доводите, че е допуснато процесуално нарушение като е допуснат разпит на свидетели, които са били разпитани за същите обстоятелства. Не може да се приеме наличие на противоречива съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване без касаторът да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а само е посочил, че с приложените решения исковете са отхвърлени. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.01.2010г., постановено по гр.д.№3825/2008г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. община да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 30лв. – държавна такса за производството по допускане на касационно обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: