3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 21.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело №420/2011 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.К.В. – пълномощник на А. М. А. против определение № 227/21.06.2011 год.по гр.д.№ 649/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,ІІг.о.,с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че съдът е проявил субективизъм и не се е запознал със събраните доказателства,а именно със приетото експертно заключение относно подобренията в имота,което ще рефлектира неминуемо и върху евентуалната пазарна цена на имота.
Ответниците не са депозирали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС е отчел обстоятелството,че цената на иска е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 11.04.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Искът е предявен на 30.10.2009 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 ГПК,съгласно която цената на предявения иск за собственост е в размер на данъчната оценка на имота – 2317 лв./л.5 от първоинстанционното производство/.Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че евентуалната пазарна стойност на имота би била по-висока от цената на иска по чл.69 ал.1 т.2 ГПК,имайки предвид подобренията в него.Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение 227/21.06.2011 год.по гр.д.№ 649/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,ІІг.о.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: