О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София 21.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2587/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Н. и Т. Г. Н., чрез пълномощника им адвокат М.Р., срещу въззивно решение №1769/29.02.2016г. по гр. дело № 9036/2015г. на Софийския градски съд. Изложени са доводи за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск. Сочи се, че ВКС трябва да отговори на следните въпроси, които за от значение за точтото прилагане на закона : 1.Направата на нова сграда в съсобствен парцел от единия от съсобствениците без необходимите строителни книжа, но със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик, подобрение ли е по смисъла на чл.72 ЗС, респ. чл.74,ал.2 ЗС или е участие в ползи и тежести на общата вещ; 2. Може ли да се приеме, че липсват категорични доказателства за времето на построяване на сградата, при наличие на свидетелски показания за това; 3.След като въззивният съд приема, че са извършени някакви подобрения, може ли искът да бъде отхвърлен като недоказан по размер и следва ли да се приложи чл.162 ГПК.
Ответниците по касационната жалба В. А. и М. В. А. не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 5.05.2015 г. по гр. дело № 27708/2007 г. на Софийския районен съд. С последното процесните делбени имоти /подробно описани/ са изнесени на публична продан по реда на чл.288 ал.1 ГПК /отм./ при квоти по ? общо за съделителите Н. и А..Отхвърлени са претенциите по сметки на Х. Н. и Т. Н. срещу В. А. и М. А. по чл.286,ал.1 ГПК /отм./ вр.чл.30,ал.3 ЗС за сумата 41 982 лева.
Въззивният съд е приел, че съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата процесните имоти /УПИ и построената в него масивна жилищна сграда/ са допуснати до делба при квоти 1/2 ид. част общо – за ищците Н. и 1/2 ид. част – общо за ответниците А.. Делбеният имот е реално неподеляем и следва да се изнесе на публична продан. Първоначално ищците са предявили претенция по реда на чл. 286 ГПК /отм./ за заплащане на сумата от 41 982 лв., представляваща половината от равностойността на построената в мястото двуетажна масивна жилищна сграда, тъй като ответниците не са участвали нито със средства, нито с пари в изграждането й, поради което са се обогатили неоснователно. С молба от 05.10.2012 г. ищците са уточнили, че претендират сумата като извършено в имота подобрение. При установяване на фактическата обстановка въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертното заключение. От правна страна е приел, че съгласно ТР№ 85/68 г. по гр.д. № 149/68 г. на ОСГК,ВС /в частта, с която не е отменено от ППВС № 6/74г./ съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствения имот със съгласието на останалите съсобственици, не може да се ползва от разпоредбите на чл.71, 72 и 74 ЗС. Неговите отношения с останалите съсобственици за необходимите разноски на имота и подобренията се уреждат от правилото на чл.30, ал.3 ЗС /ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици/ и тези за водене на чужда работа без пълномощие. Съгласно цитираното ППВС в хипотезата, когато подобрителят не оспорва правото на собственост върху терена, върху който е направил подобренията, но с фактическата си власт упражнява правомощия като носител на правото на собственост спрямо построената върху същия сграда, той може да се окаже владелец само на сградата, но не и на терена, върху който тя е построена. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец и в този случай правоотношенията със съсобственика следва да се уредят съобразно чл.72 и чл.74 ЗС, като се присъди увеличената стойност на имота. В останалите случаи намират приложение разпоредбите на чл.30, ал.3 ЗС или чл.61 ЗЗД. В случая с влязлото в сила решение по допускане на делбата е прието, че освен поземления имот и процесната сграда, изградена в него е съсобствена между страните по делото, като направеното от ищците възражение за придобиването й по давност е прието за неоснователно, т.е. отречено е твърдението им, че са имали качеството на владелци освен на своите идеални части и на идеалните части на останалите съсобственици спрямо изградената в съсобствения терен сграда. Ето защо разпоредбите на чл.72 и чл.74 ЗС са неприложими, а относно извършените от съсобствениците подобрения следва са се приложат или правилото на чл.30, ал.3 ЗС /ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици/ или правилата за водене на чужда работа без пълномощие- чл.60-62 ЗЗД, като в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД / когато работата е предприета и в собствен интерес/ се присъжда по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота. Не са установени по категоричен и безспорен начин твърденията на ищците, че само те са построили сградата в дворното място след закупуване на урегулирания поземлен имот, т.е. след м.12.1994 г. Ангажираните от тях гласни доказателств, че сградата е построена след 1994 г., не кореспондират със събраните по делото в първа фаза на делбата писмени такива, а именно: констативен акт № СТ-94-Х-95/01/15.10.2003 г., акт за узаконяване № 18/12.02.2004 г., скица от 22.06.1994 г., цитирана и в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.1994 г., както и със заключението на тричленната експертиза, приета в о.с.з. на 18.02.2009 г., от които се установява, че сградата е съществувала в имота преди придобиването на имота от страните в съсобственост с нот.акт № 112/20.12.1994 г. Ето защо те не следва да бъдат кредитирани. Дори и да се приеме, че ищците са извършили строителни или ремонтни дейности по съществуващата в имота сграда или основна реконструкция на същата, не им се дължи увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, а подобренията следва да се оценяват съобразно направените разходи за тях в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД, т.е. дължи се по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота. Доколкото обаче претенцията на ищците е за заплащане на половината от увеличената стойност на имота, а не за заплащане на направените от тях разходи във връзка с подобренията /тези разходи не са и посочени, както не са и ангажирани доказателства за размера им/ то крайният извод на СРС за неоснователност на претенцията е правилен.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане, тъй като касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Не са налице и предпоставки по т.1 от ТР№1/2009г., ОСГТК за допускане касационно обжалване на решението поради недопустимост на съдебния акт. Изложеното от касатора относно вероятността решението да е недопустимо не се установява в производството по чл.288 ГПК. Това е така, защото въззивният съд не се е произнесъл по непредявена от касаторите претенция, а съгласно установената съдебна практика, в т.ч. и задължителната на ВКС /цитирана в решението/, е разгледал хипотезите, в които съсобственикът на недвижим имот може да претендира от другите съсобственици стойността на извършени от него подобрения в общия имот. Останалите въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението, тъй като са неотносими. Основните и решаващи изводи на въззивния съд са, че на ищците са им отречени правата на владелци на имота с решението по допускане на делбата и че не са изпълнили доказателствената си тежест да установят, че единствено те са построили процесната сграда след 1994г., когато са придобили мястото в режим на съсобственост с ответниците. Допълващият извод, че не са посочени и доказани конкретните разходи и поставените в тази връзка от касатора въпроси, нямат самостоятелно значение за изхода на делото.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1769/2016г. по гр. дело № 9036/2015г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: