2
определение по гр.д.№ 1082 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н Е
№ 488
София, 23.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1082 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Д., С. И. Д. и Т. Е. С. срещу решение № 274 от 31.10.2016 г. по в.гр.д.№ 472 от 2016 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение в частта му, с която е потвърдено решение № 74 от 29.06.2016 г. по гр.д.№ 318 от 2013 г. на Тервелския районен съд за уважаване на предявения от Г. В. И. срещу С. И. Д., С. И. Д. и Т. Е. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за следния недвижим имот: нива с площ от 9,999 дка, представляваща имот № 009001 по плана за земеразделяне на [населено място], общ.Т., обл.Д. и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 429, том III, нот.д.№ 476 от 1996 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касаторите, решението противоречи на посочена от тях задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д.№ 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните доуточнени от настоящата инстанция правни въпроси:
1. Може ли ищецът по иск с правно основание чл.108 ЗС да се легитимира като собственик по реституция на земеделска земя, за възстановяването на която няма решение по чл.27 ППЗСПЗЗ на органите на поземлената собственост ?
2. Длъжен ли е въззивният съд, произнасяйки се по направено възражение за придобиване на имот по давност, да обсъди всички доказателства по делото ?
Ответникът по жалбата Г. В. И. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК, независимо от цената на иска.
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Г. В. И. ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищецът е придобил право на собственост върху процесната земеделска земя на основание на постановено в полза на наследниците на майка му М. Г. И. решение на Поземлена комисия- [населено място] № 26 от 15.02.1996 г. По спорния между страните въпрос /дали посоченото в това решение на ПК- [населено място] лице М. Г. И. е наследодателката на ищеца или наследодателката на ответниците, предвид съвпадението на имената им/, съдът е приел, че решение № 26 от 15.02.1996 г. на ПК- [населено място] касае наследодателката на ищеца, тъй като това решение е било постановено по подадено от ищеца заявление пред ПК- [населено място] вх.№ 157 от 20.09.1991 г. и въз основа на представени от него доказателства за собственост на майка му М. И., докато ответниците въобще не са подавали заявление пред ПК- [населено място] за възстановяване на правото на собственост на тяхната наследодателка. Приел е за неоснователно направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност, тъй като не било доказано ответниците да са владяли имота в продължение на повече от 10 години. От представените по делото договори за аренда се установявало владение само за периода от 01.03.2004 г. до 01.03.2009 г. Във връзка с възражението за придобивна давност, съдът е обсъдил и представения по делото аренден договор от 10.11.1993 г., като е приел, че той е неотносим към спора за владението на процесната земя, тъй като касае обработката на земя в друго землище и за период преди реалното възстановяване на собствеността на процесния имот. Преценил е и доказателствената сила на представената по делото служебна бележка от [фирма] като частен свидетелстващ документ, който не разполага с материална доказателствена сила и верността на удостовереното в който се преценява с оглед на всички други събрани по делото доказателства. Съдът е обсъдил и събраните по делото свидетелски показания, като се е мотивирал защо не кредитира показанията на свидетеля А. А. С..
С оглед тези мотиви на въззивния съд в решението няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по поставените от касаторите правни въпроси:
1. Първият поставен въпрос /може ли ищецът по иск с правно основание чл.108 ЗС да се легитимира като собственик по реституция на земеделска земя, за възстановяването на която няма решение по чл.27 ППЗСПЗЗ на органите на поземлената собственост/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него въззивният съд не е приел, че въпреки липсата на решение по чл.27 ППЗСПЗЗ ищецът се легитимира като собственик на процесния имот. Приел е точно обратното- че ищецът е собственик на процесната нива, тъй като от представените по делото доказателства /преписка на Поземлена комисия- [населено място] вх.№ 3557, удостоверение изх.№ ПО-07-0934 от 10.12.2013 г., издадено от началника на ОСЗ- [населено място], нотариален акт № 124, том I по нот.д.№ 354 от 03.06.1998 г./ се установява, че в негова полза като единствен наследник на майка си М. Г. И. е постановено решение № 26 от 15.02.1996 г. на Поземлена комисия- [населено място] за възстановяване на собствеността върху процесния земеделски имот.
2. По втория поставен въпрос /длъжен ли е въззивният съд, произнасяйки се по направено възражение за придобиване на имот по давност, да обсъди всички доказателства по делото/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите задължителна практика на ВКС- решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. В съответствие с приетото в това решение на ВКС, в обжалваното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които са относими към направеното от ответниците възражение за придобивна давност. Преценил е верността и доказателствената стойност на всяко едно представено и прието по делото писмено доказателство и се е мотивирал защо кредитира или не кредитира събраните по делото гласни доказателства.
Предвид на гореизложеното и тъй като касаторите не са поставили други правни въпроси от значение за делото, а ВКС няма право служебно да поставя и разглежда такива въпроси /освен въпроси, които касаят валидността и допустимостта на въззивното решение/, касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 274 от 31.10.2016 г. по в.гр.д.№ 472 от 2016 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение в обжалваната му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.