О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
Гр.С., 23.12.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5256 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение на Софийски апелативен съд, ГК, 7с., №.3424/13.10.16 по г.д.№.2353/16 по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото решение №.1668/1.08.16 е изменено в частта за разноските – като на основание чл.78 ал.1 ГПК П. А. И. е осъдена да плати на С. М. Т. 160,22лв. разноски. Прието е, че молбата за изменение на решението е основателна за тази сума, тъй като съдът, макар да е отхвърлил жалбата, е пропуснал да присъди полагащите се разноски на въззиваемата страна.
Постъпила е частна жалба от С. М. Т. с искане за отмяна на определението като незаконосъобразно. Излагат се оплаквания, че присъдените разноски са погрешно определени и дължимите са в по-голям размер.
Ответната страна П. А. И. оспорва жалбата.
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
С.Т. е направил 1400лв. разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция; материалният интерес на отнесения до въззивния съд спор, предвид обхвата на въззивната жалба /атакува се първоинстанционното решение в осъдителната му част – с която П. И. е осъдена да плати на С. Т. 3228,20лв./, е 3228,20лв.; с решението жалбата на П. И. е намерена за неоснователна и с оглед изхода на спора на въззиваемата страна С. Т. се дължат разноски, които се и претендират. При тези обстоятелства и доколкото е налице своевременно направено възражение за тяхната прекомерност, същото следва да бъде обсъдено – като от една страна се съобрази фактическата и правна сложност на спора и извършените действия по процесуална защита, а от друга страна, минималния размер на адвокатско възнаграждение, определен по реда на Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая последният се определя на база материалния интерес пред въззивната инстанция /3228,20лв./ съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата и възлиза на 455,97лв.
Настоящият състав намира, че договореното възнаграждение от 1400лв. е прекомерно. Касае се за спор, който не се отличава с фактическа и правна сложност, по засегнатите въпроси е формирана задължителна практика, защитата на ответната страна по жалбата се е осъществявала единствено чрез еднократно явяване на процесуалния представител в единственото проведено съдебно заседание /не е депозиран отговор на въззивната жалба и писмени бележки/. Същевременно договореният хонорар надхвърля трикратно минимално дължимия по Наредба №.1. При тези обстоятелства той следва да бъде намален до минималния, като на С.Т. се присъдят общо 455,97лв. адвокатско възнаграждение за защита през въззивната инстанция – или още 295,75лв. /455,97лв.-160,22лв.= 295,75лв./. При формирана воля в мотивите на обжалваното определение, че молбата е основателна само до сумата 160,22лв., на практика за разликата до пълния претендиран размер тя е отхвърлена – макар и без изрично отразяване за това в диспозитива на определението /налице е хипотеза на явна фактическа грешка/. Поради това и в частта за отхвърляне до 455,97лв. атакуваният акт следва да се отмени – като се присъдят още 295,75лв., а в останалата обжалвана част /с която молбата е намерена за неоснователна за разликата над 455,97лв. до пълния претендиран размер на разноските/ – да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Софийски апелативен съд, ГК, 7с., №.3424/13.10.16 по г.д.№.2353/16 В ЧАСТТА, с която молбата на С. М. Т. по чл.248 ГПК е оставена без уважение за сумата над 160,22лв. до 455,97лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА П. А. И. да плати на С. М. Т. още 295,75лв. /двеста деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ /съставляващи разлика над 160,22лв. до 455,97лв./ разноски пред Софийски апелативен съд на основание чл.78 ал.1 ГПК, като ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд, ГК, 7с., №.3424/13.10.16 по г.д.№.2353/16, в останалата обжалвана отхвърлителна част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: