О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София, 26.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2092 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4777 от 04.04.2019 г., подадена по пощата на 03.04.2019 г. от Т. И. Т., чрез адвокат А. Н. от АК – С. З. против въззивно решение № 62 от 28.02.2019 г. по в.гр.д.№ 1491/2018 г. на ОС – Стара Загора.
С атакуваното решение е отменено решение № 59 от 14.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 928/2017 г. по описа на Районен съд – Чирпан, като вместо това е признато за установено по отношение на Т. И. Т., че ищецът И. С. В. е собственик на 3/8 ид.ч. от дворно място от 2 026 кв.м., находящо се в [населено място], общ. Ч., област С. З., за което бил отреден УПИ **, кв. 18А по ПУП на селото, целият от 2 130 кв.м., с неприложена улична регулация, заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда, полумасивна стопанска сграда и подобрения, при граници: от изток и юг – улици, запад – УПИ **, север – УПИ ** и УПИ **, както и Т. И. Т. е осъден да предаде на И. С. В. владението върху целия имот.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация И. С. В. е подал отговор на касационната жалба чрез адвокат П. К. от АК – С. З., като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
Третите лица – помагачи на ответника по касация – Г. Г. Г., М. Т. М., В. Т. Т. и С. П. В., не са подали отговори на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е приел, че И. С. В. (понастоящем ответник по касация) е един от съсобствениците на процесния имот, за което се легитимира с издадения по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за собственост на основание наследяване по закон, по завещание и давностно владиние. Останалите съсобственици са третите лица – помагачи на ответника по касация. От своя страна настоящият касатор упражнява фактическата власт върху имота. Обсъдено е неговото възражение, че издаденият по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК нотариален акт е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като е прието, че цитираната разпоредба регламентира недействителност само на сделките (в частност – договорите), но не и на констативните нотариални актове. Издаването на такъв акт има за последица възникването на документ с доказателствена сила относно съществуването на правото на собственост в полза посоченото в акта лице. Цитирани са постановките на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК и е обобщено, че нотариалното удостоверяване на правото на собственост има обвързващо и легитимиращо действие, поради което оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Въз основа анализа на събраните по делото доказателства е прието, че Т. И. Т. не е оборил признатото с акта право на собственост на ищеца. Самият касатор не разполага с противопоставими на собствениците права. Съобразена е и трайната съдебна практика, съобразно която съсобственикът може да ревандикира цялата вещ от трето лице, което я държи без основание, която възможност произтича от правото му да си служи сам с общата вещ според чл. 31, ал. 1 ЗС.
При преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая такива отсъстват. Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е развил своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля. Противно на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът не е формулирал правни въпроси, представляващи общо основание за допускане на касационното обжалване. С посоченото тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за вероятна нищожност или недопустимост не са заявени и отсъства вероятност за наличие на такива пороци. Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото ВКС констатира, че въззивното решение е съобразено със закона и задължителната практиката по приложението му, обективирана с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 600 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС от 15.04.2019 г. (л. 18).
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 62 от 28.02.2019 г. по в.гр.д.№ 1491/2018 г. на ОС – Стара Загора.
ОСЪЖДА Т. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ на И. С. В. сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за защитата му пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: