1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
С. , 27.05. 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1114/2016 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Н., подадена чрез адвокат Р. срещу въззивно решение № 181 от 10.11.2015 г. по гр. дело № 510/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 1390 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 2592/2014 на Варненския окръжен съд са отхвърлени предявените от А. М. Н. срещу Н. С. Д. и К. П. Д. иск за разваляне, на сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Н.А. № 16 от 23.12.2009 г. на нотариус А. Г. и за солидарно осъждане на ответниците да върнат платената по договора продажна цена в размер на 15 820 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 4.11.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.189, ал.1, пр.1 вр.чл.188 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по въпросите: за добросъвестността на купувача при бъдеща евикция, когато по отношение на евинцираният имот съществуват облигационни права на ипотекарен кредитор, възникнали преди атакуваната сделка; за задължението на продавача и при бъдеща евикция да върне получената от евинцирания купувач цена дори и при недобросъвестност на последния, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение № 424 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1872/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 414 от 29.10.2012 г. по гр.д. № 222/2012 г. на ВКС, І г.о.
В писмения отговор на касационната жалба ответниците Н. С. Д. и К. П. Д., чрез адвокат Л. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Варненският апелативен съд е отхвърлил искът по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба от 23.12.2009 г., обективиран в Н.А. № 16/2009 г. на нотариус А. Г. по силата на който ответниците Д., като продавачи прехвърлили на купувача- жалбоподателя правото на собственост върху недвижим имот, представляващ магазин за авточасти, находящ се в [населено място],[жк], [улица], № 14, с площ 26.15 кв.м. , заедно с помощно помещение с площ от 86.05 кв.м., заедно с с 21.3335% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 1500 кв.м., за сумата 85 261.71 лв., която купувачът се съгласил да плати на [фирма] за погасяване на отпуснатия на продавачите ипотечен кредит по договор № 17/ 8715352 от 18.11.2004 г. и анекс към него, съгласно погасителен план по ипотечния кредит и искът за осъждане на ответниците да заплатят на жалбоподателя сумата 15 820 лв., представляваща част от заплатената цена, ведно със законната лихва. За да постанови този резултат въззивният съд е приел жалбоподателят – купувач по договора за покупко-продажба е знаел, че имотът към момента на сключване на сделката е обременен с ипотека, поради което е недобросъвестен. Знанието за ипотеката се установява не само от вписването и даване гласност на същата, но и от обстоятелството, че именно плащането на вноските по договора за кредит, обезпечен с ипотеката върху имота, е представлявало насрещно поето от купувача задължение по договора за продажба /срещу прехвърляне собствеността от продавачите, купувачът е поел задължение за плащане на банковия кредит, обезпечен с ипотеката върху имота/. Поради спиране на плащането на вноските по кредита от страна на жалбоподателя, „Банка Д.” е обявила на 3.10.2011 г. предсрочна изискуемост на цялата сума по договора за кредит и на 18.04.2012 г. по реда на чл.417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците по делото. За събиране на вземането е образувано изпълнително дело, по което изпълнението е насочено срещу ипотекирания в полза на банката магазин за авточасти, закупен от жалбоподателя по договора за покупко-продажба. Недобросъвестността на жалбоподателя-ищец го лишава от възможността да развали договора, поради евентуални права на купувачите на публична продан и да иска връщане на платената част от вноските по кредита- цена на прехвърленото право на собственост.
По първия поставен в изложението правен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочената практика е неотносима към настоящия случай. При сключване на договора за покупко-продажба ответниците са собственици на имота, предмет на договора, като жалбоподателят-ищец купува ипотекиран имот. Със сключване на договора отношенията между продавача и купувача приключват. Ипотекарният кредитор /банката/ ще придобие вземане срещу новия собственик-ищеца, който става ипотекарен длъжник на банката. В отношенията между страните в случая не е налице хипотезата на продажба на чужда вещ, респ. отношенията между страните не се уреждат на основание чл.189 ЗЗД. Жалбоподателят-ищец е предявил иск за разваляне на договора, с твърдението, че ще бъде евентуално отстранен от имота. Тази хипотеза не е налице, тъй като той не е купил чужда вещ, а вещ, собственост на ответниците, и отстраняването му няма да се дължи на това, че е закупил чужда вещ от ответниците, поради което соченото основание за разваляне на договора не се дължи на неизпълнение на задължение на ответниците- продавачи. В случая жалбоподателят се явява ипотекарен длъжник по силата на сключения договор за покупко-продажба, съгласно който купува ипотекиран имот срещу задължението да изплати кредита по ипотеката, като продажна цена. При неизпълнение на задължението си, да изплаща получения от прехвърлителите кредит, като цена на процесния имот, той се явява неизправна страна по договора. Отстраняването му от имота ще бъде поради това, че не е платил продажната цена. Тази фактическа обстановка не се припокрива с цитираната задължителна съдебна практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория правен въпрос. Връщането на платената сума е обусловено от добросъвестността на купувача, а в случая той е недобросъвестен. Не е налице неизпълнение на задължението на продавачите да прехвърлят правото на собственост върху имота, предмет на договора, поради което не е налице основание за осъждането им да върнат платената цена. Жалбоподателят би се удовлетворил за вноските по кредита от цената на имота в изпълнителното производство.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 181 от 10.11.2015 г. по гр. дело № 510/2015 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: