3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
С.
27.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1136/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 544 от 4.ІV.2011 г. по гр.д. № 864/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 7.VІІ.2010 г. по гр.д.№ 1452/2007 г. на СГС в частта, с която исковете по чл. 226 ал. 1 КЗ, предявени от С. Вели М.(съпруга),Ф. О. С.(дъщеря), Сеид О. С.(син), Н. М. Ш.(майка) и Сеид М. Ш.(баща) на загиналия О. С. М. – фов на 1.ХІ.2006 г. в [населено място] при ПТП с л.а.”Тойота С.” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Н. Б. И., застра- хован при ответника, срещу [фирма] – [населено място] са уважени: за 60 000 лв. на съпругата, за по 80 000 лв. на всяко от децата и по за 35 000 лв. за всеки от родителите и е отменено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени, и са уважени: исковете на съпругата и на децата за още по 20 000 лв. и на всеки от родителите за още по 25 000 лв. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на решението, в жалбата и в Изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК поддържа, че решението по иск срещу застраховател по застраховка ”гражданска отговорност” е недопустимо, тъй като с влязло в сила решение деликвентът е осъден да плати на ищците обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на загиналия при ПТП, за което са издадени изпълнителни листове.
Ответниците по касационната жалба С. Вели М., лично и като майка и законна представителка на малолетните Ф. и Сеид, както и Н. М. Ш. и Сеид М. Ш. – всички от [населено място], обл. Т. по съображе – ния, изложени в писмен отговор, оспорват касационната жалба, като недопустима, като поддържат, че не е изложен правен въпрос, който да бъде разгледан от ВКС и не са посочени кои са поддържаните касационни основания, считат, че решението не е недопустимо, оспорват и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено първоинстанционно решение, с което са уважени субективно съединени осъдителни искове, които не са с цена до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като с него са уважени искове по чл. 226 ал. 1 КЗ, предявени от ищците срещу застраховател по ”Гражданска отговорност”, след като с влязло в сила решение ищците са осъдили деликвента да им плати обезщетения за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на О. С. М. на 1.ХІ.2006 г. в [населено място], загинал при ПТП с л.а. ”Тойота С.” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Н. Б. И., застрахован при ответника, за което са издадени изпълнителни листове.
Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен служебно да го допусне до касация, а когато се прави такова оплакване от жалбоподателя, последният не следва да подвежда недопустимостта и нищожността на въззивното решение под основанията да допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение не е недопустимо на соченото от жалбоподателя основание. Съгласно ТР №2/2010 г. от 6.VІ.2012 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСТК, при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност”, вредата се смята за обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение срещу деликвента, а след окончателното удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане от деликвента на пълния размер на вредата, съответно плащане до размера на застрахователната сума, ограничаваща договорната отговорност на застрахователя.
По изложените съображения, въпреки че ищците са се снабдили с изпълнителни листове срещу деликвента, срещу когото са уважени предявени от тях искове за обезщетение за неимуществени вреди, решението, с което са уважени исковете им по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя по ”Гражданска отговорност” не е недопустимо, тъй като деликвентът не е извършил реално плащане, затова искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 544 от 4.ІV.2011 г. по гр.д. № 864/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: