О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№488
София, 29.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2056 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. С. чрез пълномощника й адвокат Р. И. против решение № 69 от 25.01.2017 г., постановено по гр.д. № 2546 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 2029 от 15.06.2016 г. по гр.д. № 14869/2012 г. на Районен съд-Пловдив в частта по извършване на съдебна делба по реда на чл.353 ГПК и вместо него е постановено друго за разпределение на основание чл.353 ГПК в дял на Г. И. С. на поземлен имот № 56784.531.5088 /проектен/ с площ 243 кв.м. /съответстващ на УПИ X.-531,5088 от кв.1а по плана на [населено място],[жк], на стойност 70277 лв., ведно с жилищна сграда на един етаж с идентификатор 56784.531.5088.1 с площ 65 кв.м. на стойност 30250 лв. и в дял на М. И. Б. и Г. И. Б. на поземлен имот с идентификатор 56784.531.5089 /проектен/ с площ 279 кв.м. /съответстващ на УПИ VIII-531.5089 от кв.1а по плана на [населено място],[жк]/ и 4/526 ид.ч. от ПИ 531.5090, находящ се в улична регулация на стойност 1156 лв., обща стойност на дела 81 787 лв. и М. И. Б. и Г. И. Б. са осъдени да заплатят на Г. И. С. сумата 773 лв. за уравнение на деля й.
Г. И. Б. и М. И. Б. са подали чрез пълномощника си Х. М. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
Й. Г. С., конституиран като трето лице-помагач на Г. И. С., не изразява становище в настоящото производство.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Имотът е допуснат до делба при права в съсобствеността 5/9 ид.ч. за Г. С. и по 2/9 ид.ч. за М. Б. и Г. Б.. Във втората фаза на делбата М. и Г. Б. са заявили съгласие да получат общ реален дял. По възлагане на М. и Г. Б. е одобрен проект за изменение на ПУП, при който поземления имот се разделя на два дяла – от 282 кв.м., включващ и жилищната сграда и от 240 кв.м. По възлагане на третото лице-помагач Й. С. е одобрен проект за изменение на ПУП по който имотът отново се разделя на два дяла – от 279 кв.м., незастроен и от 243 кв.м. плюс 5 кв.м., предназначени за отчуждаване по улична регулация, включващ и едноетажната жилищна сграда. Страните са претендирали извършване на делбата по одобрения по тяхно искане проект, като всяка е искала поставяне в дял на незастроения УПИ. Първоинстанционният съд е извършил делбата по представения от Г. С. проект, като в неин дял е поставил незастроения имот от 279 кв.м., а в общ дял на М. и Г. Б. застроения имот от 243 кв.м. и е осъдил последните да заплатят на Г. С. сумата 19 463 лв. за уравнение на дела й.
Въззивното производство е било образувано по жалба на Г. Б. и М. Б. с доводи, че делбата следва да се извърши по първия проект за изменение на ПУП, като на тях се възложи незастроения имот от 240 кв.м., при което дължимото им от Г. С. уравнение на дяловете им ще бъде 10498 лв. В отговора на въззивната жалба Г. С. е изложила доводи за нейната неоснователност, тъй като тя също не ползва сградата, а е направила само необходими разноски за запазването й, а и не може да се приеме, че възприетото разпределение на дяловете води до несправедлив резултат, поради присъденото уравнение, тъй като разликата между стойността на дяловете и реалния дял е 10 %.
Въззивният съд е изложил съображения, че разпределението на имотите следва да се извърши като съответната страна получи имот, който е на стойност максимално близка до стойността на дела му, като се съобразят и другите обстоятелства обосноваващи използването на този способ за прекратяване на съсобствеността, а такъв критерий е извършването на подобрения в съответния дял и кой от съделителите го е ползвал. Приел е, че втория одобрен проект за изменение на ПУП предлага възможност за най-малка сума, необходима за уравняване на дяловете ако дял първи /незастроения имот от 279 кв.м./ се разпредели на Г. и М. Б., чийто части общо възлизат на 81 000 лв., а този дял е оценен на 81 787лв., като Г. С. получи дял втори /застроения имот от 243 кв.м./ на стойност 100 477лв., която притежава част в размер на 101 748 лв. Счел е, че като критерий за разпределение на дяловете следва да се отчете и обстоятелството, че Г. С. и към настоящия момент ползва жилищната сграда и по този начин ще се постигне най-голямо съответствие между стойността на която съответната страна има право с получавания реален дял.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Г. С. поставя въпросите:
1) допустимо ли е при постановяване на решението си въззивната инстанция да не излага самостоятелни мотиви, които да отразяват собствената й правораздавателна дейност и които да са основания за постановеното й решение и ако това е недопустимо, представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на въззивното решение;
2) при извършване на разпределение по чл.353 ГПК на делбени имоти при различни квоти на съделителите, следва ли да се съобразят всички критерии и правилото на чл.69, ал.2 ЗН или само общата стойност на дяловете от допуснатите до делба имоти и по-малкото парично уравнение е достатъчен критерий за разпределение на имотите между съделителите;
3) преценката за начина, по който следва да се извърши разпределението на допуснатия до делба имот по реда на чл.353 ГПК, следва ли да бъде извършена с оглед на обстоятелството какви са делбените права на страните за този имот при трайно установен по волята на страните начин на ползване, както и стойността на поставените в дял имоти да съответства на стойностното изражение на квотата на всеки съделител в съсобствеността в съответствие с установени в чл.69, ал.2 ЗН принцип;
Първият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че липсват мотиви на въззивния съд, които са обусловили приетия от него вариант за разпределение на дяловете. Данните по делото обаче опровергават тази теза, поради което въпросът се явява неотносим към изхода на спора – въззивният съд ясно е посочил критериите, по които ще прецени кой реален дял на коя от страните следва да бъде разпределен, с което е отговорил и на доводите във въззивната жалба и на тези в отговора на въззивната жалба, както и мотиви защо възприетото от него разпределение отговаря на тези критерии.
Вторият въпрос е обоснован с тезата, че макар Г. Б. и М. Б. да са претендирали извършване на делбата по представения от тях първи проект за изменение на ПУП, първоинстанционният съд е възприел представения от Г. С. втори проект за изменение на ПУП, тъй като по този начин поделянето на дяловете от имота между съделителите технически ще бъде най-безконфликтно за всеки от тях и по този начин ще се отговори на изискванията на делбата всеки от съделителите да получи обособен дял според квотите си в съсобствеността, като по този начин ще се постигнат изцяло възможностите и техническите изисквания за поделяемост на процесния недвижим имот, докато въззивната инстанция не е възприела този начин на разпределение на имотите, а е приела като критерий за извършване на делбата и разпределението в дял, общата стойност на дяловете от допуснатите до делба имоти, мотивирайки се с по-малкото парично уравнение, без да дължи сметка за квотите от всеки от делбените имоти. Посочената мотивировка показва неотносимост на въпроса към въззивното решение. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, доколкото и той е приел, че делбата следва да се извърши по представения от Г. С. втори проект за изменение на ПУП, а не по първия проект, както са претендирали Г. и М. Б. във въззивната си жалба. Оспорените от касатора мотиви към въззивното решение са свързани с начина, по която обособените реални дялове следва да се разпределят между страните, а посочената практика на ВКС касае критериите за избора на способа по чл.353 ГПК при преценка начина на извършване на делбата и не може да бъда свързана с мотивите на въззивния съд, пред който не е било спорно, че делбата следва да се извърши чрез разпределение на реални дялове от съсобствения имот.
Третият въпрос е обоснован с твърдението, че въззивният съд не се е съобразил и с факта, че квотите на съсобствениците не са равни и по този начин съделителите М. Б. и Г. Б. получават дял в натура, несъответстващ на притежваваната от тях в общ дял част от имота, което е съществено нарушение при извършването на делбата. От обосновката на въпроса следва, че същия е поставен в контекста на твърдяно нарушение на чужди права, а не на тези на касатора, поради което обсъждането на довода е недопустимо по аргумент от чл.26, ал.2 ГПК, а съответно и този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство Г. С. следва да възстанови на Г. И. Б. и М. И. Б. направените по повод касационната жалба разноски в размер на по 1500.00 лв. на всеки, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Х. М..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 25.01.2017 г., постановено по гр.д. № 2546 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Г. И. С., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.4, адвокат Р. И. да заплати на Г. И. Б., [населено място], [улица], ап.12 разноски по повод касационната жалба в размер на 1500.00 лв.
ОСЪЖДА Г. И. С., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.4, адвокат Р. И. да заплати на М. И. Б., [населено място], [улица] разноски по повод касационната жалба в размер на 1500.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: