О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София 03.04.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1266/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Б., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат С. Г., срещу решение №492 от 21.10.2013 г. по гр. дело №669/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №124 от 21.03.2008 г. по гр. дело №172/2007 г. на Старозагорския окръжен съд. С първоинстационното решение е обявен за недействителен по отношение на П. П. Г. договор за дарение на недвижими имоти, оформен с нотариален акт №** от 30.06.2006 г., т.*, рег. №****, нот. дело №845/20** г. на нотариус Д. Н. с рег. №***, с който Р. И. Б. е дарил на майка си Й. И. Б. недвижими имоти – 1/4 /една четвърт/ идеална част от апартамент и апартамент, находящи се в [населено място]. Въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Към датата на сделката задължението на ответника Р. И. Б. като авалист към ищеца за сумата 74 000 лв. вече е съществувало. То е възникнало при издаване на записа на заповед – 12.04.2006 г. когато Р. И. Б. се е подписал като поръчител за издателя.
Ответникът по касационната жалба П. П. Г., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
Ответникът по касационната жалба Р. И. Б., [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: от кой момент авалистът отговаря за задължението на лицето, за което е поръчителствал и длъжен ли е въззивният съд да промени правната квалификация на иска, ако същата е определена неправилно от първоинстанционния съд. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №492 от 21.10.2013 год. по гр. дело №669/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. Първият повдигнат от касатора въпрос обуславя крайното решение, но е решен съобразно задължителната съдебна практика. Според нея искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и ликвидно. Действието на авала настъпва от момента на пораждане на задължението за обезпечаване на плащането – от момента на материализирането му върху ценната книга. Това право възниква за кредитора, когато сделката /или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка /или друго действие/ е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД не се отнася и за знанието на самия длъжник. Съобразно чл.135, ал.1 ЗЗД във всички случаи, при които вземането на кредитора е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, то длъжникът знае за увреждането, тъй като с това действие обективно намалява имуществото си, което служи за обезпечение.Увреждането в този случай е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД кредиторът може да се удовлетвори от правата на длъжника по реда на принудителното изпълнение като с обратна сила се счита, че тези права не са излизали от патримониума му. Ако преди това длъжникът изпълни задължението си отпада относителната недействителност на сделката. Вторият повдигнат въпрос е правноирелевантен, защото както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли по иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №492 от 21.10.2013 г. по гр. дело №669/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.