О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София, 30.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 96 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Х. П. от гр. К., приподписана от процесуалния му представител адв. В. Андонова срещу определение № 2627/02.10.2009г. по ч. гр. д. № 2533/2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав, с което е оставена без уважение частната жалба на С. Х. П. срещу определение № 663/06.08.2009г. по ч. гр. д. № 758/2009г. на Карловски районен съд, І гр. с.. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено подаденото от С. Х. П. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 9 ГПК за сумата 6 671 евро и лихва в размер 132.73 евро за периода от 03.06.2009г. до 30.07.2009г.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е недопустимо поради това, че въззивният съд е излязъл извън правомощията си, като е изложил нови мотиви за отхвърляне на заявлението. Релевира и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречието му с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че неправилно съдът е констатирал нередовност при попълване на т. 12 на заявлението и не е установил идентичност на приобщения към делото оригинал на записа на заповед и описания в т. 12 документ. Сочи, че при констатирана непълнота при подаване на заявлението съдът е следвало да даде срок на заявителя за отстраняването й съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 и 3, чл. 128, т. 1 и т. 2 и чл. 425, ал. 2 ГПК.
Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: следва ли в т. 12 от заявлението – образец, прието от Министъра на правосъдието, да се изписват повторно данни, посочени в другите точки на същото заявление, или следва да се анализира предоставената със заявлението информация в цялост и заедно с останалите доказателства; минимално необходимото съдържание на информацията в т. 12 на заявлението – образец.
Ответникът Т. В. Б. от гр. К. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пловдивски окръжен съд не е възприел становището на Карловски районен съд за липса на безусловно обещание за плащане на сумата 6 671 евро в представения запис на заповед, като е изложил съображения, че посочената причина за задължението – заем, не променя характера на изявлението на издателя по записа на заповед, че безусловно обещава да заплати срещу него сумата 6 671 евро на поемателя по същия. За да направи извод, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено, въззивният съд е приел, че подаденото заявление не отговаря на императивните изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като изложението на обстоятелствата, от които произтича вземането е непълно – в т. 12 от заявлението не са уточнени обстоятелствата относно датата и мястото на издаване на записа на заповед, падежът и размерът на сумата по него, съответно кой е издател и кой е поемател по същия.
Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поставените в изложението от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на делото.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос има ли право въззивният съд да излага други мотиви за отхвърляне на заявлението, различни от изложените от първоинстанционния съд, е разрешен в съответствие с постоянната практика на ВКС. Въззивният съд се е произнесъл по предявената частна жалба срещу определението на Карловски районен съд и упражнявайки правомощията си, е проверил правилността, респективно неправилността на първоинстанционното определение с оглед оплакванията в частната жалба. Въззивната инстанция осъществява решаващата си дейност по същество като излага собствени мотиви, ако не възприеме мотивите на първоинстанционния съд. Тя трябва да квалифицира претенцията, да издири приложимия закон към правнорелевантните факти, да достигне до свое собствено определение по отношение на заявлението по чл. 417 ГПК, като извърши в същата последователност действията, които би следвало да извърши първата инстанция. Постановявайки въззивното определение, съдебният състав не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Останалите посочени от частния жалбоподател в частната касационна жалба и изложението процесуалноправни въпроси също са решени в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 134/18.03.2009г. по ч. т. дело № 120/2009г., ВКС, ТК, І т. о., определение № 139/05.03.2009г. по ч. т. дело № 41/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове. В различни съдебни актове ВКС е изразявал становище, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. При заявено искане за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК заявителят следва да индивидуализира документа. Индивидуализацията на записа на заповед се извършва чрез посочване на издателя, лицето, на което или на заповедта, на което трябва да се плати, сумата, която издателят е обещал безусловно да плати, и датата на издаване на документа. В процесното заявление в т. 12 е посочен само запис на заповед, като от останалата част на заявлението /т. 9/ може да се установи, че записът на заповед е за сума в размер 6 671 евро. По делото са налице данни, че Т. В. Б. е издала няколко записа на заповед – на 07.05.2009г. за сумата 1 440 евро с падеж 07.06.2009г., на 15.06.2009г. за сумата 6 671 евро с падеж 15.06.2009г. /посочени в нотариална покана, връчена на 27.07.2009г./ и приложения в оригинал запис на заповед също за сума 6 671 евро с поправена дата на издаване на 03.06.2009г. При тези данни не е ясно въз основа на кой от записите на заповед заявителят иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Ако записът на заповед за сумата 6 671 евро, посочен в нотариалната покана, и представеният по делото са един и същ, то заявителят е следвало да уточни това в заявлението, като индивидуализира конкретния документ. Индивидуализация в заявлението на документа следва да бъде направена и поради обстоятелството, че при евентуално подаване на възражение от страна на длъжника срещу издадена заповед за незабавно изпълнение и предявяване на установителен иск от заявителя, е необходимо да има идентичност между двата предмета, която се преценява въз основа на заявлението и исковата молба.
По въпроса следва ли при констатирана непълнота при подаване на заявлението съдът да даде срок на заявителя за отстраняването й съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 и 3, чл. 128, т. 1 и т. 2 и чл. 425, ал. 2 ГПК, е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 431/09.12.2008г. по ч. т. дело № 414/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., определение № 484/30.12.2008г. по ч. т. дело № 293/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други/, която не е нарушена.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2627/02.10.2009г. по ч. гр. д. № 2533/2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.