О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 04.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1137 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищците С. Е. Р. и Юнзиле А. С. срещу Решение № 51 от 09.01.2017г. по в.гр.д.№ 2996/2016г. на САС, 10 състав за потвърждаване на решението по гр.д.№ 8014/2014г. на СГС за отхвърляне на исковете им по чл.226,ал.1 КЗ – отм. за разликата от по 120 000лв. до предявените размери от по 200 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им, настъпила в резултат на пътно произшествие от 31.03.2014г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на исковете в предявения размер със законните последици. Твърдението е, че размерът на дължимото справедливо обезщетение е занижен, не е съобразен с указанията, дадени в ППВС 4/68г., не са съобразени нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, икономическата конюнктура в страната, чийто израз е поскъпване на цената на живота, не е отчетен фактът на ежегодното увеличаване на размера на застрахователните премии по ЗЗГОА, както и обстоятелството, че починалият е бил едва на 19 годишен – възраст, в която близките му са разчитали на подкрепата му в материален и морален аспект.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите: 1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси като се позовава на противоречие на обжалваното решение с решение № 83 от 06.07.2008г. по т.д.№ 795/2008г. на 2 т.о. и на решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д.№ 299/2011г. на 2 т.о.
2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по този материалноправен въпрос за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД при несъобразяване с ППВС 4/68г., както и с Решение № 149 от 92.05.2011г. по гр.д.№ 574/2010г. на 3 г.о., Решение № 121 от 09.07.2012г. по т.д.№ 60/2012г. на 2 т.о.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е по делото, че синът на ищците е загинал при пътно произшествие, настъпило на 31.03.2014г. по вина на водача на лекия автомобил, в който пътувал на предната дясна седалка, както и че по отношение на лекия автомобил е била сключена застраховка ЗЗГОА с ответното застрахователно дружество. Тези безспорни факти са дали основание на СГС да приеме иска по чл.226,ал.1 ЗЗД за основателен, а предмет на въззивното производство е бил само размерът на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 120 000лв. до претендираните по 200 000лв. Съставът на САС е анализирал заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебнопсихиатрична експертиза, която е установила, че ищците вследствие на смъртта на своя осемнадесетгодишен син са преживели остра стресова реакция, след това е последвала депресивна реакция с разстройства в адаптацията, както и другите гласни доказателства, установяващи близките отношения между ищците и починалия, както и търпените болки и страдания от внезапно настъпилата смърт. Споделил е извода, че размерът на пълното обезщетение за претърпените от всеки родител неимуществени вреди възлиза на 120 000лв., който размер е съобразен с критериите за справедливост, установени с ППВС 4/68г., както и с конкретните данни по делото – възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, отношенията на близост, интензитета на душевните болки и страдания, с обществено-икономическата конюнктура в страната и с лимитите на застрахователните обезщетения към датата на пътното произшествие.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице.
Въпросите са несъответни на изводите на въззивната инстанция, която изрично е посочила, че визираните в изложението критерии са значими за определянето на справедливия размер на обезщетението. Те са некоректно поставени с оглед очертаните от САС факти, които са го мотивирали да счете конкретния размер на обезщетението за справедлив. Не е налице твърдяното противоречие с практиката по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Такова би било налице ако в обжалваното решение е застъпено становище, че изложените обстоятелства са ирелевантни за приложението на въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип за справедливост на обезщетението.
Противоречие по правните въпроси за приложението на чл.52 ЗЗД не е налице, тъй като критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото, а последните не са идентични Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Поради необосноваване на общата и допълнителните предпоставки за допускане на обжалването, което е в тежест на касаторите, искането за допускане на решението до факултативния касационен контрол е неоснователно.
Касаторите следва да заплатят на насрещната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба в размер на 100лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 51 от 09.01.2017г. по в.гр.д.№ 2996/2016г. на САС, 10 състав.
Осъжда С. Е. Р. и Юнзиле А. С. да заплатят на [фирма] сумата 100лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: