2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София, 05.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2066 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОП”Зоологическа градина – София” против решение № 701/31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 12549/2018 г. от СГС,ІV”а” състав.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявените обекткивно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел за доказано, че ищцата е била избрана за представител на работниците и служителите в К.,съответно, че се е ползвала от закрилата по чл. 333. ал.1. т. 5а от КТ. По отношение на оспорването по чл. 193 от ГПК съдът е приел, че се оспорва истинността на Протокола от 17.03.2017г. – от материална страна, и на Учредителния протокол от 20.03.2017г. – от материална и формална страна, като е поискал от съда, на основание чл. 193 от ГПК, да се извърши проверка на истинността на посочените документи, съответно да се разпредели доказателствената тежест и да се допусне събирането на доказателства. Посочено е, че оспорените документи са свидетелстващи документи. Доказателствената сила на свидетелстващите документи може да се обори като се оспори тяхната истинност на основание чл. 193 от ГПК. Когато документът е свидетелстващ, да се оспори неговата истинност означава да се заяви, че той е неавтентичен – да се отрече формалната му доказателствена сила, или да се заяви, че е неверен – да се оспори материалната му доказателствена сила. Съдът е приел, че ответникът е оспорил единствено фактите и обстоятелствата, материализирани в горепосочените документи, т.е. тяхната материална доказателствена сила.Оспорените документи са частни свидетелстващи документи. За разлика от официалните свидетелстващи документи, те нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в тях не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК. Въззивникът не е оспорил конкретно нито авторството на подписите, нито авторството на подписаните изявления, поради което СГС е приел, че правилно СРС е оставил без уважение искането на въззивника за откриване на производство по чл. 193 от ГПК, като е приел, че оспорването на ответника по отношение на част от представите с исковата молба документи е основано на възражения. които касаят доказателствената им сила, а не тяхната автентичност, поради което не предпоставя откриване на производство по чл. 193. ал. 2 от ГПК. Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени от въззивния съд, последния е приел, че ищцата е доказала верността на представените писмени доказателства, касаещи избора и за лице, ползуващо се от закрилата по чл. 333. ал.1. т. 5а от КТ.
В изложението на касационните основания по допустимостта на касационното обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Твърди се, че съдът се е произнесъл по правния въпрос, длъжен ли е съдът да се произнесе по въпроса, приема ли или не за разглеждане предявен инцидентен установителен иск. Твърди се, че съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, която е в насока, че съдът дължи произнасяне по него.
Видно от данните по делото, в открито съдебно заседание, проведено на 08.02.2018 г. /лист 200 от делото на СРС/, съдът е постановил определение, с което е оставил без уважение искане на ответника по делото за разглеждане на инцидентен установителен иск. Налице е произнасяне на съда по направеното искане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск, поради което съдът не е процедирал в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, като не е и налице соченото касационно основание относно допускането до касационно обжалване по този правен въпрос. Ако страната, чието искане за разглеждане на инцидентен установителен иск е оставено без уважение цели установяването със сила на пресадено нещо съществуването или не на преюдициално правоотношение, разполага с възможност да предяви иска си в отделно производство, като в този случай съществува процесуалната възможност за спиране на производството по делото, по което е бил предявен инцидентния установителен иск. В случая липсват данни това да е сторено, като съдът е разгледал направеното възражение, свързано с оспорването на представените писмени доказателства. По същите съображения не е налице и касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора в същата насока, на поставените по-горе правни въпроси, свързани с разглеждане на инцидентен установителен иск.
Съдът е приел, че с представените от ищеца доказателства е установена верността на представените от същата страна и оспорени от ответника писмени доказателства, като в тази насока не е лишил ответника от възможността на представи доказателства във връзка с направеното оспорване, като е приел, че тежестта от това доказване е върху ищеца по делото, а не върху ответника – касатор. В тази насока, поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Сочи се основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението, като обосновката това основание е свързано с процедирането на съда относно доказателствената тежест и интерпретирането на доказателствата, събрани по делото, като страната прави фактически и правни изводи, различни от тези на въззивния съд.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая се сочат обстоятелства, като обосновка според касатора на очевидна неправилност на решението на въззивния съд, свързани с евентуално допуснати процесуални нарушения, както и необоснованост на решението, които не са очевидна неправилност, предвид изложеното по-горе.
По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 750 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 701/31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 12549/2018 г. от СГС,ІV”а” състав.
ОСЪЖДА ОП”Зоологическа градина – София” да заплати на Д. И. Ч. сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.