О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 08.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1312 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищцата Я. С. Б. чрез пълномощника си адв.П.К. против Решение № 72 от 08.01.2018г. по в.гр.д.№ 2625/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 6904/2015г. на СГС, І-5 състав за отхвърлянето на иска за заплащане на основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие смъртта на сина й С. Л. П., роден 1977г. при пътно произшествие, настъпило на 18.03.2014г., за разликата от 120 000лв. до пълния предявен размер от 220 000лв. Решението в частта за уважаването на иска е влязло в сила.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаването на иска за още 100 000лв. Оспорва се правилността на извода на въззивната инстанция за установено в процеса съпричиняване от пострадалия в обем на 25%. Твърди се, че по делото е установено, че скоростта, с която С. П. е управлявал мотоциклета, не е в причинна връзка с настъпването на удара с лекия автомобил; че единствена причина за пътното произшествие са действията на застрахования при ответното застрахователно дружество водач на л.а. Фолксваген Поло” – Г. Н. Д., който е предприел маневра ляв завой и обръщане на посоката за движение въпреки наличието на забранителна хоризонтална маркировка и без да се увери, че няма да попречи на останалите участници в движението. Поддържа се, че не са налице предпоставки за приемане на съпричиняване от страна на пострадалия, а дори да се констатира такова, то същото е в толкова незначителен обем, че не следва да се отразява в обема на обезщетението. Оспорва се и правилността на изводите относно общия размер на определеното обезщетение /от 160 000лв./. Изразява се несъгласие с изводите на съда по приложението на чл.52 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите:
І. Относно приетото от съдилищата съпричиняване са поставени като материалноправни въпросите:
1/За точното прилагане на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД при отчитане на съпричиняване от пострадалия без да е налице такова и без да са налице законови предпоставки за отчитането му. Посочва се допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 и чл.280,ал.2 ГПК без посочване на съдебна практика и без изложени аргументи.
2/Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпването на вредоносния резултат или само това, което е в пряка причинна връзка с произшествието като се твърди, че въпросът е решен в противоречие с установената съдебна практика.
3/Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване и може ли да се отчете такова при недоказано наличие на причинна връзка.
Без наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на пострадалия, с които той е създал предпоставки за настъпване на увреждането, може ли да се приеме съпричиняване, въз основа на необосновани предположения на съда. Твърди се противоречие с решение по т.д.№ 1643/13 на ІІ т.о. на ВКС.
4/Всяко ли поведение на пострадалия може да бъде определено като съпричиняване на вредата или само това, чието проявление е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди като се твърди противоречие на обжалваното решение с цитирани решения на състави на ВКС.
5/ Може ли да се вмени в задължение на водача да се съобрази с непредвидимо препятствие – че маневрата на попътно движещият се лек автомобил, започващ движение от спряло положение, е не за включване в движението, а за извършване на обратен завой, без да има обективирано намерение за такова поведение; Когато водачът не е имал възприятия за възникнала опасност за движението и не е бил длъжен да я предполага, може ли моментът на възникване на опасността да се търси по-рано от фактическата възможност за възприемане на препятствието при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
По горепосочените въпроси се поддържа и предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Като процесуалноправни въпроси са поставени:
При недоказаност от ответника на въведено възражение за съпричиняване, може ли съдът да възприеме и уважи последното;
Длъжен ли е ответникът да докаже възражението си за съпричиняване с пълно и главно доказване като установи конкретния принос на пострадалия за настъпване на резултата, за да бъде възприето и отчетено от съда; Допустимо ли е съпричиняването да се приеме от съда въз основа на предположения. Твърди се противоречие с решението по т.д.№ 1463/13 на ІІ т.о. на ВКС.
Може ли съдът да замества заключението на вещото лице-автоексперт, изготвило заключението, със собствени произволни изводи, без да има познания в съответната област, без да прецени всестранно и другите доказателства, без да сочи годни доказателства, „неточни или ненаучни изходни позиции, подкрепящи изводите на съда, че не следва да кредитира заключението” като се твърди, че вещото лице не посочило, че ударът е предотвратим от мотоциклетиста при разрешената скорост от момента на възникване на опасността, а съдът формирал очевидно неверни изводи за момента на възникване на опасността – момента на потегляне на л.а. Позоваването е на допълнителнана предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /решението по гр.д.228/12 на ІVг.о., гр.д.№ 378/09 на І г.о., както и се сочи, че отговорът на въпроса доколко съдът може да прави собствени произволни изводи в областта на експертизите без да притежава специални знания и без да разполага с доказателства е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ІІ. По приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД се иска допускане на обжалването по въпросите: Как следва да се прилага принципът на справедливост, кои са критериите, които следва да бъдат съобразени; длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на вредите, за да се изпълнят указанията, дадени в задължителната съдебна практика – ППВС 4/68г.; длъжен ли е съдът да търси и да намери точен паричен еквивалент на търпените морални вреди като се твърди противоречие с решението по т.д.№ 708/2009г. на 2 т.о на ВКС; следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Г.“, които отразяват промените в икономическите условия и те релевантни ли са за критерия по чл.52 ЗЗД и следва ли да бъде обоснована конкретна връзка на приетия за дължим размер с определените от законодателя лимити с позоваване на решението по т.д.№ 457/2014г. на 2 т.о., по т.д.№ 1948/2013г. на 2 т.о. и по т.д.217/2011г. на 2т.о. на ВКС; В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите – в интерес на застрахователите, за да реализират по-големи печалби или в интерес на пострадалите при предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК; определянето на обезщетения очевидно несъразмерни с търпените вреди и с установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушение на изискването за справедливост като се цитира решението по т.д.№ 1154/2013г. на 2 т.о. на ВКС и др.
ІІІ. Иска се допускане на обжалването и поради твърдяна „очевидна неправилност на решението предвид явната му необоснованост”.
Писмен отговор от насрещната страна не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е съобразила,че причиняването на смъртта на С. П. е установено с влязла в сила присъда, с която водачът на л.а. Фолсваген Поло” рег. [рег.номер на МПС] Г. Н. Д., е признат за виновен, че поради нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 и 3 ЗДвП, като е предприел маневра – завой наляво, пресичайки двете ленти за движение на [улица]в посока към центъра на [населено място], без да се убеди, че не създава опасност за движещите се по тези ленти превозни средства, осъществил маневрата не от най-лявата лента, а от десния край на пътното платно и без да пропусне движещите се отляво превозни средства, вследствие на което е реализирал ПТП с мотоциклет „Х.“ и причинил по непредпазливост смъртта на водача му. Безспорно е било, че злополуката е станала около 18.30ч. при добра видимост.
В обжалваното решение е обсъдено, че според експертите от тричленната авто-техническа експертиза, мотоциклетистът е бил със скорост от порядъка на 77 км/ч., а автомобилистът – от порядъка на 20 км/ч.; че дори при разрешената скорост от 50 км/ч., мотоциклетистът не би могъл да предотврати удара чрез спиране, ако е възприел автомобила като опасност едва при навлизането му в неговата лента за движение; при последната хипотеза, за да се избегне удар мотоциклетистът е следвало да се движи със скорост от 30 км/ч. Прието е като безспорно между страните, че при потеглянето си от спряло положение, автомобилистът е подал мигач, което действие е сигнал за включването му в движението за предприемане на маневра. Обсъдено е, че според експертите, това действие на водача на лекия автомобил без да създава опасност за движението, предполага движещите се в лявата лента да реагират на създадената обстановка. Възприет е изводът в единичната експертиза, че силата на удара е предпоставена от високата скорост на мотоциклета, който преди сблъсъка навлязъл и в насрещното движение.
Въззивният съд е потвърдил правилността на извода на СГС за основателност на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Мотивирано е, че съпричиняване на вредоносния резултат е налице, когато поведението на пострадалия е в причинна връзка с вредоносния резултат; че релевантен за допринасяне за настъпването на вредите е фактическият конкретен принос на пострадалия към вредоносния резултат, а в конкретния случай смъртта е причинена и поради управлението на мотоциклета с превишена скорост в населено място – над 70 км/ч съобразно двете заключения на изслушаните експертизи. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че мотоциклетистът е могъл и е бил длъжен да възприеме движението на лекия автомобил в дясната пътна лента и възнамеряваната маневра за отклонение наляво, за което е бил подаден светлинен сигнал от водача на лекия автомобил, независимо че към момента на подаване на сигнала, указващ маневра встрани, лекият автомобил не представлява опасност за движението. Обосновано е, че мотоциклетистът е възприел, че автомобилът ще се придвижи в лявата пътна лента и въпреки, че извършването на завой от страна на водача на лекия автомобил е забранено, ако от момента на възприемането на началото на маневрата на автомобила, мотоциклетистът се е движил с разрешената скорост, би предотвратил удара чрез аварийно спиране. Анализирано е, че при всички случаи, както е прието в тройната автотехническа експертиза, когато автомобилът навлиза в лявата пътна лента, движещите се в нея превозни средства следва да бъдат управлявани с такава скорост, че да могат да реагират на създадената обстановка при възникване на опасност за движението, поради което управлението на мотоциклета с несъобразена скорост с интензивността на движението също представлява принос за настъпване на вредоносния резултат.
При определянето на конкретния размер, на съпричиняването, въззивният съд е отчел, че превишената скорост е обусловила силата на удара между превозните средства и конкретния механизъм на ПТП, съотв. настъпване на вредоносния резултат – мотоциклетистът се е отделил от мотоциклета и е паднал на терена на около 23 м от мястото на сблъсъка. При съобразяване на нарушенията, допуснати от водача на лекия автомобил е прието, че пострадалият, движил се с превишена скорост, е допринесъл за настъпването на травматичните си увреждания, съотв. за леталния изход от тях, в размер на 25 %, на колкото като резултат е оценил приноса и първоинстанционният съд, при основен принос за вредоносния резултат на делинквента.
САС е изложил подробни и мотивирани правни съображения при определяне на конкретния размер на обезщетението. Посочил е, че отчита стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на сина на ищцата, който е бил в разцвета на силите си на 36 години; степента на преживените от майката негативни емоции, трайната и дълбока скръб от загубата; обстоятелството, че майката ще продължи да изпитва и в бъдеще страдание от загубата на детето си, от чиято морална опора и житейска подкрепа е лишена; отражението върху живота и психиката на ищцата на травматичното събитие, което изисква и понастоящем лечение с антидепресанти и психотерапия; действителното фактическо съдържание на отношенията между пострадалия и търсещата обезщетение за неимуществени вреди; обстоятелството, че отношенията между майка и син са били изключително топли, изпълени с обич, разбирателство и привързаност, проявявани ежедневно, въпреки че синът е живеел в чужбина, което е квалифицирано като проявление на по-дълбока от обичайната близост между дете и родител, и водещо до по-големи страдания и тежка душевна травма и покруса. С тези съображения е споделил извода на СГС, че паричният еквивалент е в размер на 160 000лв., който, след приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, възлиза на 120 000лв.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Невъзможността за осъществяване на факултативния касационен контрол по въпросите за приложението на чл.51,ал.2 ГПК, дори да се приеме че те имат правен характер, т.е. по поставените като материалноправни и като процесуални, произтича от обстоятелството, че те са предпоставени от заложена в тях теза, която не намира опора в изводите на САС: че причинната връзка между управлението на мотоциклета от пострадалия с превишена скорост и ударът с лекия автомобил не е доказана, че допринасянето на вредите в този аспект почива на предположение, че отсъства обусловеност и резултатност от управлението с несъобразена скорост и сблъсъка с автомобила. Въззивната инстанция е изложила съображения в обратния смисъл на въведеното във въпросите твърдение. Мотивирала е, че съпричиняване на вредоносния резултат е налице, когато поведението на пострадалия е в причинна връзка с вредоносния резултат; че релевантен за допринасяне за настъпването на вредите е фактическият конкретен принос на пострадалия към вредоносния резултат, а в настоящия случай смъртта на пострадалия е причинена и поради управлението на мотоциклета с превишена скорост в населено място – над 70 км/ч.
Искането за допускане на касационното ожабване подлежи на отхвърляне и поради обстоятелството, че в голямата си част въпросите съдържат твърдение за допуснато процесуално нарушение, което е касационно основание, а не главна предпоставка за допускане на обжалването – „необосновани предположения на съда, собствени произволни изводи”. Не съответства на мотивите на САС и твърдението за невъзприемане на заключението на вещото лице и заместването му „със собствени произволни изводи”. САС е кредитирал и двете автотехнически експертизи, а несъгласието на касатора с извода в тях, възприет от решаващия състав, че когато автомобилът навлиза в лявата пътна лента, движещите се в нея превозни средства следва да бъдат управлявани с такава скорост, че да могат да реагират на създадената обстановка при възникване на опасност за движението, поради което управлението на мотоциклета с несъобразена скорост с интензивността на движението също представлява принос за настъпване на вредоносния резултат, не може да замести необходимостта от ясно и точно формулиране на общата предпоставка за допускане на обжалването.
Конкретен въпрос относно приложението на материалноправната норма на чл.52 ЗЗД не е поставен, а този относно критериите, релевантни за определяне на справедливо обезщетение е разясняван многократно в практиката на ВКС по т.1, предл.последно на чл.280 ,ал.1 ГПК. Те са специфични за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на установените факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, степента и продължителността на търпените болки от загубата на близък човек, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане.
Въпросът за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на произнасяне с решение по чл.290 ГПК- № 95/2012г. по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. на ВКС и касираното решение е съобразено с тази задължителна практика.
Отсъства основание за допускане на обжалването и поради твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивния акт. Приравняването на „очевидната неправилност” като критерий за селектиране на касационните жалби с основанията за неправилност на съдебния акт по чл.281,т.3 ГПК би обезсмислило въведения с ГПК от 2007г. ограничен достъп до касационен контрол. Предпоставките за допускане до касация на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК не са тъждествени на очевидната неправилност, нито последната е идентична на отменителните касационни основания по чл. 281,т.3 ГПК, както доводи се съдържат в изложението. Тя не се състои и в оспорването от страната на фактическите и правни изводи на въззивния състав. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е очевидна при техния прочит, а не да предпоставя детайлна проверка и анализ на доказателствата, за да се прецени дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 72 от 08.01.2018г. по в.гр.д.№ 2625/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: