1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София,09.10.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 488 по описа за 2012г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ваня П. С. срещу определение № 162 от 04.05.2012г., постановено по гр.д. № 326/2012 г., по описа на ВКС, І ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба № 7809/26.01.2012г. срещу въззивно решение от 14.11.2011г. по гр.д.№ 7960//2010г. на Софийски градски съд. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Ответната страна Ц. И. Д. в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на ВКС е съобразил, че цената на иска е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./.този извод е законосъобразен по следните съображения:
С нормата на чл. 280 ал. 2 от ГПК законодателят императивно предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. В процесния случай касационната жалба е депозирана в СГС на 26.01.2012г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Искът е предявен на 29.06.2006г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения установителен иск за собственост – чл.97 ГПК /отм./, е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота, а ако липсва такава – от пазарната оценка. Видно от удостоверението за данъчна оценка / л. 6 от от първоинстанционното производство/, представено при завеждане на делото, данъчната оценка на процесния недвижим имот 14 828,70 лв. В случая цената на предявения иск е 3707,18 лв. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се преценява към момента на подаване на касационната жалба. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. Правно необосновано е разбирането на жалбоподателя за начина на тълкуване на § 25 ПЗР ЗИД ГПК, тъй като висящността на производството пред ВКС, обусловена от подадената от страната жалба, е настъпила след завеждането й в канцеларията на изпращащия съд, т. е. след изменението на процесуалния закон, на който не е придадено обратно действие.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 162 от 04.05.2012г., постановено по гр.д. № 326/2012 г., по описа на ВКС, І ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: