3
определение по гр.д.№ 3642 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 09.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3642 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Методи Г. П., Н. Г. П., Г. М. П. и М. Н. П. срещу решение № 676 от 16.04.2015 г. по в.гр.д.№ 642 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VI граждански състав, с което е потвърдено решение № 3 от 08.01.2015 г. по гр.д.№ 649 от 2013 г. на Асеновградския районен съд, с което на основание чл.32, ал.2 ЗС е извършено разпределение на ползването на съсобственото между страните по делото застроено дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 00702.511.79 по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица].
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторите практика на ВКС: определение № 182 от 07.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 198 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и определение № 267 от 16.03.2010 г. по гр.д.№ 1440 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о.
В писмен отговор от 27.05.2015 г. пълномощникът на ответницата по касационната жалба Д. А. Д. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е подадена на 15.05.2015 г., тоест, преди влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК, публ. в ДВ бр.50 от 03.07.2015 г. Поради това и на основание пар.14 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ. бр.50 от 2015 г. въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено по иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, подлежи на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в касационната жалба или в нарочно изложение към нея касаторът следва да посочи правни въпроси, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. ВКС не може служебно да поставя такива въпроси, освен ако тези въпроси не касаят нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. Н. на правен въпрос от касатора е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
В настоящия случай касаторите не са посочили правен въпрос нито в жалбата, нито в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Поради това и само на това основание касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допускано.
В. решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване и тъй като не е налице посочената от касаторите специална предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- няма противоречие между постановеното решение и практиката на ВКС:
1. В първото представено от касаторите определение № 182 от 07.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 198 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, е прието, че в производството по чл.32, ал.2 ГПК съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества волята на липсващото мнозинство от съсобствениците относно най-целесъобразното използване на общата вещ или имот. Обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд не противоречи на тази съдебна практика, тъй като с него съдът не е разрешил спор за собственост между страните /нещо повече, по делото въобще не е имало спор относно това коя от страните каква идеална част от съсобствения имот притежава/, а е осъществил съдебна администрация по въпроса как е най-целесъобразно да бъде разпределено ползването на съсобствения имот.
2. Второто представено от касаторите определение № 267 от 16.03.2010 г. по гр.д.№ 1440 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК, в което не се решават правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, а съдът се произнася само относно това дали са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на конкретен съдебен акт. Поради това този вид определения на ВКС не представляват съдебна практика по смисъла на чл.280 ГПК и съответно не могат да обусловят допускането на касационното обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 676 от 16.04.2015 г. по в.гр.д.№ 642 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VI граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.