Определение №488 от 9.11.2012 по ч.пр. дело №517/517 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 488

София, 09.11.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.11.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 517/2012 година
Производството е по член 274,ал.2,предл първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№7843/02.08.2012г.,подадена от П. В. Ш. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат И. С.,против определение от 03.07.2012г. на Софийски апелативен съд,постановено по гр.д.№1552/2009г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение молбата по член 193,ал.1 ГПК/отм/ за допълване на постановеното решение по делото.
В частната жалба се правят оплаквания,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
Видно от данните по делото с молба вх.№5641/06.06.2012г.,подадена от П. В. Шипков,чрез пълномощника му адвокат И. С.,е поискано допълване на решение №945 от 30.11.2010г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д.№1552/2009г. по описа на същия съд,постановено в производство по реда на член 198 и сл.ГПК/отм/ във вр. с чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ.В молбата се посочва,че с определение №771/29.05.2012г. ВКС не допуска касационно обжалване на въззивното решение по горното дело,поради което същото е влязло в законна сила,а в мотивите на така постановеното въззивно решение е посочено,че ответника следва да бъде осъден да заплати на П. Ш. направените по делото разноски-адвокатско възнаграждение за тази инстанция,но в диспозитива липсва отбелязване на това,поради което се иска допълване на същия в частта му за разноските.
С определението си,предмет на настоящата частна жалба,въззивният съд е приел,че молбата по член 193,ал.1 ГПК/отм/ е постъпила след изтичане на месечния срок,определен от закона,тъй като съобщението за изготвяне на решението е получено на 13.12.2010г,връчено на пълномощника на ответника в това производство П. Ш.-а именно адвокат И. С.,а молбата за допълване на решението е подадена на 06.06.2012г.
В частната жалба се правят доводи,че едномесечния срок за допълване на решението,предвиден в член 250,ал.1 ГПК не е изтекъл,тъй като за жалбоподателя съществувала възможност да поиска допълването на въззивното решение в едномесечен срок от постановяването му или от влизането му в сила.В тази връзка се посочва,че въззивното решение е влязло в законна сила,с постановяването на определение №771 от 29.05.2012г. по гр.д.№322/2011г. по описа на ВКС,ІІІГО,с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради което се твърди,че така депозираната на 06.06.2012г. молба за допълването на въззивното решение е в предвидения от закона едномесечен срок .
Тези оплаквания са неоснователни.
Съдопроизводствените действия по делото пред първоинстанционния и въззиввния съд са извършени по реда на ГПК от 1952г.,съобразно правилото на параграф 2 ал.1 ГПК,поради което редът за допълване на горепосоченото въззивно решение е по член 193 ГПК/отм/,както правилно е приел въззивният съд с постановеното в обжалваното с настоящата частна жалба определението.Съгласно предвиденото в тази разпоредба молбата за допълване на решението може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието,в което е обявено решението с мотивите за страната която е присъствала,а за страната която не е присъствала при обявяване на решението и в случаите на член 190/каквато е хипотезата в настоящия случай/,срокът тече от датата на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.Видно от приложеното на лист 53 от въззивното дело съобщение,изпратено до П. В. Ш.,чрез пълномощника му адвокат И. С.,е изпратен препис от постановеното въззивно решение,чието допълване е поискано впоследствие,което е било връчено лично на пълномощника-адвокат И. С.,редовно оформено,на 13.12.2010г.,откогато тече едномесечния срок за допълване на въззивното решение.В случая въззивното решение,чието допълване се иска е подлежало на обжалване,поради което молбата по член 193 ГПК/отм/ е следвало да се подаде в едномесечен срок,считано от датата на връчването му на страната-а именно от 13.12.2010г.,както вече бе посочено по-горе.Очевидно молбата за допълване на решението като депозирана на 06.06.2012г.,много след изтичане на преклузивния едномесечен срок, предвиден в закона,правилно е била оставена без уважение.По отношение на обстоятелството,че въззивното решение е влязло в законна сила от датата на постановяване на определението,с което не е допуснато касационно обжалване,/съгласно член 296,т.3 ГПК/,страната не разполага с възможност да иска допълването му.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 03.07.2012г. на Софийски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№1552/2009г. по описа на същия съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top