О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 09.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 361 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. К. П. против решение № 258/01.09.2008г., постановено по гр.д. № 663/2007г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 262/04.04.2007г. на РС-Р. по гр.д. № 1967/2006г. и вместо това е отхвърлен иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от касаторката да се признае за установено по отношение на О. с. з. и гори гр. Р., че наследници на К. И. Б. починал на 26.03.1997г. притежават правото на възстанвяване на собственоста върху нива от 4,1 дка в м. “Ч”, нива от 7,2 дка в м. “Б” и нива от 23 дка в м. “Ч” и трите в землището на с. Г..
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че представените писмени доказателства – опис-декларации за влизане в ТКЗС и записване в емлячния регистър от 1949г. не са годни да установят правото на собственост на наследодателя, а гласни доказателства са недопустими, съобразно действащата редакция на чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. ДВ бр. 13/2007г./.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е визираните в чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства като опис-декларации за влизане в ТКЗС, записвания в емлячните регистри годни доказателства ли са за установяване правото на възстановяване на собствеността.и може ли да се обсъждат гласни доказателства наред с писмените доказателства. Поставен е и процесуалния въпрос в исковото производство по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ допустим ли е облекчения ред за доказване на правото на собственост, с оглед признаване правото на възстановяването му.
Обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 2/1996г. на ВС, което е касационно основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът по касация ОСЗГ Р. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба основен материално правен и процесуален въпрос са съществени, тъй като от отговора им пряко зависи изхода от спора. Тези въпроси обаче се поставят с оглед изменението на чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/2007г. Затова посоченото от касатора ТР №2/1996г. е неактуално към поставените въпроси. Тези въпроси обаче следва да се разгледат на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по тях ВКС не се е произнасял поради това, че при действието на отменения ГПК делата по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ не подлежаха на касационно обжалване, а явно приложението на този текст в новата му редакция съдържа неяснота. Затова съдът приема, че следва да допусне до касационно разглеждане обжалваното въззивно решение на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 258/01.09.2008г., постановено по гр.д. № 663/2007г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Я. К. П..
Производството е освободено от заплащане на държавни такси.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: