О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№488
София, 03.05. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 79 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по к. жалба, подадена от А. А. Д. срещу въззивно решение № 780/30.06.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 328/2009 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна А. А. М. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Няма изразено становище от прокурора.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Софийския апелативен съд, като е потвърдил това на първостепенния Софийски градски съд е отхвърлил иска на А. А. Д. за поставяне под запрещение на А. А. М..
Съдът, като е обсъдил заключението на съдебната експертиза и свидетелските показания е приел, че А. М. страда от „генерализирана атеросклероза”, но същия може да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да защитава интересите си. Заболяването е резултат най-вече на напредналата му възраст, но той е със запазен интелект и висока степен на интелигентност. Съдът се е аргументирал и с личните впечатления от поведението на А. М. в съдебното производство, който сам разпитва свидетелите и изцяло адекватно и успешно осъществява процесуалната си защита, В заключение е прието, че е налице само медицинския критерий, по който се определя дали едно лице е в състояние, което да доведе до поставянето му под запрещение, не и юридическия критерий.становеното заболяване на психиката на ответника, обаче не ограничава способността му да се грижи за своите работи.
Касационната жалба е бланкетна, а в изложението са наведени оплаквания за неправилност: 1. необсъждане на „всички доказателства”, без изясняване кои точно релевантни за спора доказателствени средства има предвид касатора и 2. неизлагане на „правни изводи” при направен извод за липса на юридическия критерий за поставяне под запрещение.
Касационната инстанция не може сама да определи значимите за резултата въпроси, по които да прецени дали са налице и допълнителните изисквания по чл. 280, ал. 1, т. 1-2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи, каквито указания са дадени и в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
Представените с изложението две съдебни решения, освен, че са постановени по искове за поставяне под запрещение, нямат друго общо с предмета на спора по обжалваното решение. Тези съдебни актове, при това не са и окончателни – съставът на Върховния касационен съд по гр.д. № 1320/2008 г. е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, а решението на Софийски градски съд по гр.д. № 448/2008 г. е представено като ксерокопие, без данни дали е влязло в сила и заверка за вярност с оригинала. Следователно, те не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, то. 2 ГПК, както е разяснено и в ТР 1-2009-ОС ГК ТК ВКС, т. 3.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 780/30.06.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 328/2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: