1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
С., 13.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 84 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 418 от 04.10.2013г. по в.гр.д.№ 893/2013г. на ОС Велико Търново, с което е потвърдено решението по гр.д. 4310/2012г. на РС Велико Търново за отхвърляне на предявените срещу [фирма], [населено място] искове по чл.327,ал.1 ТЗ за заплащане на цена за доставени стоки по фактура № 119 от 29.03.2012г., ведно със законната лихва от завеждането на иска.
Касаторът се позовава на основанията за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК, иска отмяната му и постановяване на друго за уважаването на иска със законните последици. Поддържаното становище е, че независимо от липсата на подпис за „получател” във фактурата и липсата на подпис за „приел” в пътно прехвърлителните разписки, фактът на предаването на стоката на купувача е установен чрез разпита на свидетели; те удостоверили и наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните, поради което показанията са допустими доказателства. Излагат се доводи, че неосчетоводяването на процесните доставки от ответника е негово виновно бездействие, от което не може да черпи права, както и че купувачът не би могъл да се позовава на доказателственото значение на нередовно водените му счетоводни книги и липсата на записвания на процесната фактура в тях. Твърди се, че трайните търговски взаимоотношения се установяват и от приложените съдебни решения, с които при идентична фактическа обстановка /липса на подпис на получателя във фактурата, неподписване на пътно прехвърлителните разписки и неотразяване в счетоводството на ответника на задължения по доставките/ с решения на РС Велико Търново са уважени искове за заплащане на цена на доставени от ищеца на [фирма] други партиди от същия вид стоки.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при поддържаната допълнителна предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като процесуалноправни са поставени следните въпроси: 1/ Допустимо ли е доказването на трайни търговски взаимоотношения и приложима ли е забраната на чл.164,ал.1,т.3 ГПК; 2/ каква доказателствена сила има първичен счетоводен документ /фактура/ в която липсва подпис на задължено лице и тя не е осчетоводена от него.
Отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивната инстанция е приела, че ищецът, който носи доказателствената тежест за установяване на облигационната връзка по неформалния –консенсуален договор за търговска продажба, не е установил с допустимите доказателствени средства постигнато съгласие относно съществените елементи на продажбата-стока и цена и предаването на стоката, от което произтича правото му да претендира плащане на цената. Обсъдила е безспорните по делото факти: че фактура № 119/29.03.2012г. за продажба на оранжерийни домати с посочено качество и количество не носи подпис на получател, не е осчетоводена от него, не фигурира в дневника за покупки и подадените справки-декларации по ЗДДС и по нея не е ползван данъчен кредит; че липсват първични счетоводни документи за заприходяване на стоката; че от получателя не са подписани и пътно-прехвърлителните разписки от 14.09.2011г.,15.09.2011г.,17.09.2011г. и 19.09.2011г., в които са посочени количествата домати от съответно качество, съвпадащи с тези по фактурата; че тя е отразена в счетоводството на ищеца като задължение на ответника, включена е в дневника за продажби, и че не са осчетоводени плащания по нея. Констатирано е, че фактурата не е своевременно издадена от ищеца-при облагаема доставка на стока през септември 2011г., фактурата е с дата половин година след изтичане на определения в закона /чл.25, ал.2 и чл.113,ал.4 ЗДДС/ срок, с което е нарушен принципът на текущо начисляване, обективиран в чл.4,ал.1,т.1 Зсч., от което е изведен извод, че по аргумент от чл.182 ГПК и чл.55,ал.2 ТЗ счетоводството на ищеца не е водено редовно и записвания в него не могат да послужат като доказателство за установяване на твърдяната търговска продажба. Показанията на разпитаните по делото свидетели за натоварване на стоката, транспортирането й до предприятието на ответника и предаването й на негов представител са счетени за недопустими-чл.164,ал.1,т.3,предл.второ ГПК/, а показанията на свидетеля Х. /шофьора на камиона, извършил превоза до базата на купувача/ относно причините за неподписването на пътно прехвърлителните разписки- за неубедителни. Липсата на осчетоводяване на задължение при купувача е отчетено като липса на признание за съществуването на продажбеното правоотношение и за получаването на стоката, а осчетоводяването му едностранно при ищеца – за невъзможно да обвърже ответника със задължение за плащане на цената.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Първият поставен от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е предмет на неговото произнасяне. Окръжният съд не е отрекъл възможността със свидетелски показания да бъдат установявани трайни търговски взаимоотношения. Съображенията за недопустимост на гласните доказателства са основани на съждението, че касаторът се е домогвал със свидетелски показания да докаже сключването на договор на стойност над посочената в разпоредбата на чл.164,ал.1,т.3 ГПК. Дори изводът на въззивния съд относно предмета на доказване да е неправилен, това е въпрос по фактите, а правен въпрос относим към тази преценка, не е поставен.
Въззивната инстанция действително се е произнесла по поставения от касатора втори процесуален въпрос за значението на неподписаната и неотразена в счетоводството на купувача фактура, но съобразно възприетите конкретни факти по спора – липса на други доказателства, обективиращи извънсъдебно признание за наличието на търговската сделка и за предаването на стоката, т.е. за възникването на задължението за плащане на цената за реализираната доставка и размерът й, в това число неподписването на прехвърлителните разписки, липса на частично плащане, невписването в дневниците за покупки на купувача, неотразяването в справките декларации по ЗДДС. Решението на окръжния съд е съобразено със задължителната за него практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по въпросите за значението на фактурата при договор за търговска продажба като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения; за последващите действия, които могат да съставляват признание за възникване и размера на задължението, за които фактурата е съставена, поради което е изключено приложното поле на допълнително поддържаната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Наличието на други невлезли в сила решения за уважаване на искове на ищеца срещу ответника за заплащане на цена за доставка на същия вид стока не съставлява допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 418 от 04.10.2013г. по в.гр.д.№ 893/2013г. на ОС Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.