О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 14.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…..…………………..…………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2581 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 7864/12.ІХ.2019 г. на Й. В. С. от [населено място], подадена против определение № 395 на предходен тричленен състав на ВКС, ТК, от 21.VІІІ.2019 г., постановено по т. д. № 1218/2019 г., с което – като процесуално недопустима, предвид изчерпването на инстанционния порядък – е била върната нейна частна жалба (с вх. № 6676/22.VІІ.2019 г.) срещу определение № 309/11.VІІ.2019 г. на състав на ВКС, І-во т.о., по ч. т. д. № 1218/2019 г.: за потвърждаване разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК на Пловдивския апелативен съд по т. д. № 76/2019 г. – за връщане на касационната жаба на С. срещу въззивното решение по това дело.
Неясно формулираното оплакване на частната жалбоподателка е, че със сега атакуваното от нея определение на предходния тричленен състав на ВКС „няма повторно произнасяне, а имало „свръхпроизнасяне”. С оглед това искането й е: „съдът да се запознае с делото и да постанови решение/определение”.
В настоящия си състав Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в
преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното производство пред предходния тричленен състав на ВКС, настоящата частна жалба на Й. В. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна е неоснователна.
Повдигнатият от частната жалбоподателка въпрос „с кой нормативен акт са отменени разпоредбите на чл. 275, ал. 2 ГПК” има изцяло хипотетичен характер, т.е. не е относим към произнасянето на предходния тричленен състав на ВКС с атакуваното определение, но има своя отговор в самия законов текст, представляващ една разпоредба, където е употребена думата „съответно”. Отделно от това чл. 274, ал. 3 ГПК визира изискванията, на които следва да отговаря онази частна жалба, която има характера на „касационна”, препращайки изрично към предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, сред които „противоречива съдебна практика” понастоящем, след изменението на текста на ал. 1, т. 2 през 2017 г., вече няма.
В процесния случай извършеното от предходния тричленен състав на ВКС връщане на подадена от С. поредна нейна частна жалба е било по повод администриране на същата, но на база констатацията, че с предшестващо определение от 11 юли 2019 г. Върховният касационен съд вече се произнесъл по същество – при това по един окончателен начин – за потвърждаване на разпореждането на Пловдивския апелативен съд по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, изрично посочвайки във финалната част от диспозитива на своя съдебен акт, че той не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 395/21.VІІІ.2019 г. на състав на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по т. д. № 1218/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2