O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 14.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 3604 / 2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 23437/01.08.2019 г. на Е. П. Й., М. Я. Х. – Й. и В. Е. Й., приподписана от адв. П. Х., срещу определение № 2063 от 10.07.2019 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 1230/2019 г. за потвърждаване на определение № 6274 от 16.05.2019 г. на Варненския районен съд по гр. д. №1811/ 2018 г., с което е прекратено като недопустимо производството по иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебно решение по чл. 437, ал. 4 ГПК предявен срещу ЧСИ.
Жалбоподателят поддържа както неправилност, така и недопустимост на обжалваното определение, но по същество се развиват единствено доводи за нарушена родова подсъдност в лицето на районния съд като първа инстанция по иск по чл. 270, ал. 2 ГПК тъй като според страната компетентен в случая е съответният окръжен съд, постановил решението. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се твърди противоречие на атакуваното определение с практиката на СЕС, в частност с произнасяне по дело С- 110/14, а във връзка с чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК се поставят следните пет правни въпроса: 1 : Ако се твърди, че ЧСИ не може да бъде страна в производството тъй като не решава материално- правен спор, то следва ли от това, че всички актове на ЧСИ, с които го прави са нищожни ?; 2: Как кореспондира заключението на съда, че ЧСИ тъй като не е страна, не може да извърши нищожни действия, с общата норма на чл. 45 ЗЗД?; 3. ЧСИ над и извънинституционално ли е и каква е силата на неговите актове в този случай?; 4. Компетентен ли е районен съд да се произнася по спорове от компетенцията на окръжен съд, след като в случая се е произнесъл по действителността на решение на ВОС?; 5. Коя е процесуално приложимата норма при чл. 270 ГПК и е ли е тя чл. 103 ГПК каквото е становището на съда в обжалваното определение?
От ЧСИ Л. Н. Т., като ответник по иска, е постъпил писмен отговор за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Съставът на ВКС, III – то г.о., предвид данните по делото, намира частната касационна жалба допустима като подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт постановен в производство по неоценяем иск.
По въпроса за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС съобразява и намира следното:
Гр.д. № 1811/2018 г. по описа на Варненския районен съд е образувано след като делото му е изпратено по компетентност с разпореждане № 899 от 01.02.2018 г. на Варненския окръжен съд по ч. гр.д № 2032/ 2017 г. и след като окръжният съд, предвид уточняваща молба от 22.01.2018 г. относно петитиума на подадената т. нар. „частна жалба“, е приел, че е предявен иск за прогласяване нищожността на влязлото в сила решение № 1536 от 20.10.2017 г. по същото дело, с което по реда на чл. 435 и сл. ГПК е оставена без уважение жалбата на настоящите касатори срещу действията на ЧСИ Л. Н. Т. във връзка с извършена публична продан.
Делото е прекратено от районния съд с определение № 6274 от 16.05. 2019 г., след като в изпълнение на поредно разпореждане от 28.02.2018. за оставяне на исковата молба без движение и изправяне на нередовности по нея, ищците са посочили като ответник по иска ЧСИ Л. Н. Й. с район на действие ВОС, на която е връчен препис от исковата молба за отговор.
За да потвърди прекратяването на делото от районния съд, в обжалваното понастоящем определение съставът на окръжния съд е приел, че ЧСИ не е надлежен ответник по иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за нищожност на съдебно решение по обжалване на действията му , т.к. не е страна по материалното правоотношение. Приел е още, че въпреки многократно предоставената на ищците от районния съд възмжност да отстранят нередовност в исковата си молба свеждаща се до противоречие между петитум и обстоятелствена част , резултатна от това че съшите са твърдяли нищожност на действията на ЧСИ, но са искали да се прогласи нищожност на съдебното решение по обжалване на действията, исковата молба е останала нередовна,което също е основание за прекратяване на делото. Изтъкнато е , че валидността на действията на ЧСИ се проверява в производството по чл. 435 ГПК по обжалване, не чрез предявяване на установителен иск за нищожност на съдебно решение. Допълнително е посочил кога съобразно доктрината и практиката на съдилищата. Е налице нищожно съдебно решение.
На първо място , при така установения предмет на делото и предвид решаващите съображения на въззивния съд в обжалваното определение, не е налице наведеното основание по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК поради произнасяне от окръжния съд в противоречие с практиката на СЕС по дело С -110/14. Предмет на произнасяне на СЕС в цитираното дело е въпросът за това дали физическо лице което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка, без да уточнява предназначението на кредита, когато в същия договор е записано, че гарант по ипотеката е адвокатската кантора на съответното физическо лице, е потребител по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. като в диспозита на решението от 03 09. 2015 г. е прието че физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението на кредита, може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, ако договорът не е свързан с професионалната му дейност В този смисъл е тълкуван чл. 2, б. б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори , като цитираното дело на СЕС няма никаква връзка с производството, в което е постановено обжалваното въззивно определение и не е налице и противоречие между произнасянето на въззивния съд и практиката на СЕС .
Поставените в изложението първи, втори и трети въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка със специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също нямат връзка с предмета на делото, определението по което се обжалва и съгласно разясненията в т.1 на ТР №1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС не са налице обуславящи правни въпроси , като обща предоставка за достъп до касационна проверка. Предмет на произинасяне от въззивния съд в обжалваното определение е въпросът за допустимостта и редовността на иск за прогласяване на съдебно решение по обжалване действията на ЧСИ за нищожно при посочен ответник ЧСИ . Питане за валидността на актовете на ЧСИ,отговорността му за вреди от незаконосъиобразни актове ,за силата на актовете му по изпълнение на евентуално нищожно съдебно решение са извън предмета на обжалваното определение ,а отговорът им няма да доведе до други решаващи изводи по процесуалните въпроси , разрешени от съда.
Поставените в изложението четвърти и пети въпрос касаят родовата подсъдност на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нишожността на съдебно решение,те са по допустимостта на прекратеното производство и в т.см. се отнасят към служебните основания за допускане на касационното обжалване , в частност по чл. 280, ал. 2 , предл. 2 ГПК Двата въпроса се свеждат до определяне на родово компетентния като първа инстанция съд по установителния иск за нищожност на съдебно решение. Съгласно константната практика на ВКС , искът по чл. 270, ал. 2 ГПК се подчинява на общите правила по чл. 103 и чл. 104 ГПК за определяне на родовата подсъдност, която не се влияе от това кой е съдът постановил решението, прогласяването на чиято нищожност се иска. Искът е неоценяем, не попада сред изключенията визирани в чл. 104 ГПК и съгласно общото правило на чл. 103 ГПК е родово подсъден на съответния районен съд, дори когато решението е поставено от състав на ВКС. (решение № 123 от 04.04.2012 г. на ВКС, I-во г.о., по гр.д. № 777/2011 г., определение № 293 от 09.07.2018 г. на ВКС, III -то г.о. по ч.гр.д. № 2132/2018 г., определение № 836 от 26.11.2013 г. на ВКС, I-во т.о. по ч.гр.д. № 4191/2013 г.и др) Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по тези въпроси , нито е налице основание за допускане на касационна проверка по допустимостта на обжалваното определение
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по см. на чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, поради което Върховният касационен съд, III – то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2063 от 10.07.2019 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. №1230/2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ