4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№489
ГР. София, 17 юни 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.05.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1210/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. В., А. В. и В. В., чрез адв. Ф. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. №435/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Е. М. срещу касаторите иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е признато за установено, че ищецът М. не дължи на ответниците В. вземане за главница в размер на 15 833 лв. по изп. лист №100/23.07.08 г. и образуваното въз основа на него изп. дело №20174310400327 на ДСИ при РС Ловеч.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставят като значим за спора, но и за точното прилагане на закона поради липса на съдебна практика, следния правен въпрос: При невъзможност да се предприемат реални изпълнителни действия повече от пет последователни години поради липсата на секвестируеми имуществени права / имущество, вземания и др./ на длъжника, които да водят до прекъсване на погасителната давност по отношение на вземането и запазване висящността на изпълнителното производство, следва ли да се приеме, че същото се е погасило по давност?
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че за разлика от исковия процес висящността на изпълнителното производство се поддържа от взискателя. В негова тежест е да следи за насочване на изпълнението и наличие на резултати. В случая на 11.07.17 г. ДСИ е издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№646/09 г., образувано въз основа на изп. лист №100/23.07.2008 г. срещу ищеца, на осн. чл.433, ал.1,т.8 ГПК като е приел, че поисканото и предприето изпълнително действие е от 11.12.09 г. – датата на образуване на изпълнителното производство. Съгласно т.10 от ТР №2/15 г. на ОСГТК изпълнителни действия представляват: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки/ както е в случая/, набавянето на документи и др.
Прилагането на чл.433, ал.1,т.8 ГПК е санкция за пасивното поведение на взискателя. Той не се освобождава от задължението да иска извършване на изпълнителни действия и да поддържа висящността на изп. процес, като следи за определените от закона срокове. В случая взискателите са проявили пасивно поведение в продължение на повече от две години, с което са налице предпоставките на чл.433, ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
На осн. чл.116, б.”в” ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Изтеклото до прекъсване на давността време се заличава и по силата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение / както е в случая/, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая след образуване на изп.д. №646/09 г. и постановеното разпореждане от 11.12.09 г. за предприемане на изпълнителни действия, в продължение на повече от две години не са предприети други изп. действия и изп. дело е прекратено, а изпълнителният лист – върнат на взискателите. Погасителният давностен срок тече от последното предприето изп. действие на 11.12.09 г. и изтича на 11.12.14 г. или много преди 26.09.17 г., когато въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д. №20174310400327 на ДСИ Л.. Затова и предявеният отрицателен установителен иск за недължимост /поради погасяване по давност/ на вземането за главница по изп. лист №100/08 г. в размер на 15 833 лв. е приет за основателен.
Изводите на въззивния съд съответстват на задължителната практика на ВКС – цитираното във въззивното решение ТР №2/15 г. ОСГТК, т.10, р. по гр.д. №2783/15 г. на трето г.о.и др. Според цитираната задължителна практика давността за вземането се прекъсва на осн. чл.116, б.”в” от ЗЗД с поискани или предприети изпълнителни действия измежду посочените в т.10 от ТР №2/15 г. ОСГТК. Взискателят поддържа висящността на изпълнителното производство / и възможността за принудително събиране на вземането като непогасено по давност/ с искания за изпълнителни действия. Касаторите твърдят, че ищецът няма установено имущество, върху което да насочат изпълнението, но няма данни те да са поискали установяване и отделяне на такова имущество със съответните изпълнителни действия – напр. с извършване на запор на движими вещи чрез опис – чл.450, ал.1 ГПК, за което е възразил и ответникът по жалба.
Не са налице основания за допускане на обжалването – поставеният правен въпрос не обосновава общото основание за допускане на обжалването, защото не е свързан с решаващите изводи на окръжния съд за уважаване на иска. Последните съответстват на практиката на ВКС по значимите за спора въпроси от предмета на делото. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. №435/18 г. от 27.11.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: