6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 17.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.05.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 796 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 1539 от 03.07.2017 г., по т.д.№ 2434/2017 г. Софийски апелативен съд, при условията на чл.271 ГПК, след частична отмяна на решението на СГС № 1384 от 03.08.2016 г., допълнено с решение № 2036 от 21.11.2016 г., по гр.д.№ 3254/2010 г. и поправено с решение № 305 от 13.02.2017 г., всички по т.д.№ 3254 /2010 г., е уважил предявения от „Е.-6” ООД, гр.София срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА главен осъдителен иск по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 251 984 лв., пропусната полза за периода 01.01.2008 г. – 31.03.2008 г., по договор № РД-56-744/16.06.2005 г. и е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата му отхвърлителна част, както и в частта – имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата на ищцовото търговско дружество от 06.12.2016 г.по чл. 248 ГПК.
Недоволни от съдебния акт на въззивния съд са останали и двете страни по спора, които са го обжалвали в срока по чл.283 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК всяка една от тях е възразила по касационната жалба на насрещната страна, излагайки подробни съображения за неоснователността и.
І. По касационната жалба на „Е.-6” ООД, гр.София:
Касационната жалба на ищцовото търговско дружество касае частта на въззивния съдебен акт, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СГС за отхвърляне на предявения главен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 251 984 лв. до пълния предявен размер от 336 000 лева – обезщетение за пропусната полза за периода 01.01.2008 г. – 30.06.2008 г. и за сумата 100 905.59 лв. – обезщетение за претърпяна загуба от вложени в инсталацията части и консумативи при извършен капитален ремонт м.11.2006 г. и в частта за деловодните разноски.
Въведено е оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Основното оплакване на касатора е за процесуална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт – липса на извършена от въззивния съд преценка на ангажираните по делото и относими към спора доказателства и доводите на страните, както и отсъствие на изложени фактически и правни съждения, които да аргументират приетата частична неоснователност по отделните пера на исковата претенция по чл.82 ЗЗД. Несъгласие е изразено и с крайния извод на въззивния съд, че въведените в предмета на делото загуби за ищцовото търговско дружество не попадат в приложното поле на чл.82 ЗЗД, поради отсъствие на причинно следствена връзка с неизпълнението на ответника и тяхната обективна предвидимост.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и доводите и възраженията на страните?” и „Следва ли въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, да изложи собствени мотиви, при потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт или е достатъчно да препрати към същите по правилото на чл.272 ГПК?”
За илюстрация на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/ редакция до изм. в ДВ бр.86/2017 г./: №217 от 09.06.2011 г., по гр.д.№ 761/2010 г. на ІVг.о.; № 700/28.10.2010 г., по гр.д.№ 91/2010 г. на ІV г.о.; № 27 от 02.02.2015 г., по гр.д.№4265/2014 г. на ІV г.о.; № 22 / 29.06.2017 г., по гр.д.№ 2113/2016 г. на І г.о.; №157 от 08.11.2011 г., по т. д.№ 823/2010 г. на ІІ т.о. и № 268 от 21.11.2011 г., по гр.д.№ 191/11 г. на ІІ г.о.
ІІ. По касационната жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА:
Подадената касационна жалба касае въззивното решение на Софийски апелативен съд в неговата осъдителна част по предявения от „Е.-6” ООД, гр.София срещу настоящия касатор, като ответник, главен иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 251 994 лв. – пропусната полза за периода 01.01.2008 г. -31.03.2008 г. от неизпълнението на процесния договор, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.10.2010 г. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на въззивния съдебен акт, който порок – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК е обоснован с формирана сила на пресъдено нещо по отношение действието на основното договорно правоотношение между страните.
Позовавайки се на нормата на чл.299 ГПК и на влязлото в сила решение на СРС от 14.12.2009 г., по гр.д.№ 12199/2009 г., с което по отношение на същите страни е прието че в периода 01.01.08 г. – 31. 03. 2008 г. сключеният помежду им договор № РД-546 -144 /16.06.2005 г. по ЗОбП не ги обвързва, поради прекратяването му по право, на осн. чл.89 ЗЗД, касаторът счита, че въпросът за действието на същия и последиците от неизпълнението му не може да бъде пререшаван и за следващ период.
При условията на евентуалност е въведено и оплакване за неправилност на съдебния акт на въззивния съд в същата обжалвана част, поради допуснато нарушение на закона. Съображенията са, че при настъпило разваляне по право на облигационната връзка между страните, породена от процесния договор, липсва основание за ангажиране договорната отговорност на която и да е от тях за неизпълнение, респ. за обезщетение за неизпълнение.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, чрез процесуалния си представител адв.Б.В., се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право: ”Дали обективните предели на СПН обхващат съществуването или несъществуването на правоотношението, предмет на делото, както когато съдът се произнесъл по него в диспозитива на решението,, така и ако по преюдициални правоотношения е взел становище в решаващите мотиви, обосноваващи крайния изход на делото?”
Като израз на твърдяното противоречие са цитирани постановени по реда на чл.290 ГПК/ преди изм. в ДВ бр.86/2017 г./ решения на ВКС: № 378 от 28. 07. 2010 г., по гр.д.№ 148/2009 г. на ІV г.о.; № 71 от 28. 02. 2011 г., по гр.д.№ 1217/2009 г.; и № 133 от 14.03.2011 г., по гр. д. № 2020/2009 г. на І г.о.
Искането за достъп до касация е аргументирано и със самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК/ ДВ бр.86/2017г./
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за визирания в исковата молба период е налице сключен между страните договор по ЗОбП, който валидно ги обвързва и формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение на СРС от 14. 12. 2009г., по гр.д.№ 12199/2009 г., с което по предявен частичен иск, основан на чл.92, ал.1 ЗЗД, е отречено правото на неустойка на ищцовото търговско дружество за периода 01.01.2008 г. -30.03.2008 г. поради прекратяване на същия този договор по право, е правно ирелевантна, тъй като и не се разпростира и по отношение на факта на неговото действие за следващ период.
Позовавайки се на възприетото разрешение за обективните предели на силата на пресъдено нещо и след анализ на събраните по делото доказателства решаващият състав на Софийски апелативен съд е изградил самостоятелен правен извод, че предявеният иск за пропуснати ползи за периода 01.01.2008 г.-30.03.2008 г. в размер на нереализираната от дружеството ищец печалба е основателен до размера на присъдената сума, която е съобразена със заключението на изслушаната съдебно –счетоводна експертиза за доставените и недоставени боклуци и отчетените средни разходи за изпълнение за 2007 г. При преценка правилността на съдебния акт на СГС въззивната инстанция е приела, че твърдяната вреда не е налице, поради което първостепенният съд правилно е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за обезвреда. Предвид уважената частично, с решение № 2036 от 21. 11. 2016 г., молба на ищеца с вх.№ 123150 от 30.09.2016 г. и липса на въззивна жалба срещу същото, Софийски апелативен съд е преценил за правилно приетата недопустимост на следващата молба по чл.248 ГПК на „Е.-6” ООД, гр. София за изменение на постановеното решение в частта за деловодните разноски на страната.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, обективирано в касационните жалби на ищцовото търговско дружество и на ответника по делото, е основателно и следва да бъде уважено. Поставените от двамата касатори процесуалноправни въпроси имат обуславящо значение за крайния изхода на делото, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и обосновават общата главна предпоставка за достъп до касация.
Отговорът, който им е даден както в служебно известната на настоящия съдебен състав задължителна практика на ВКС, така и във формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, част от която последна цитирана и от касаторите, сочи на необходимост от извършване проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 12 ГПК, на чл.236, ал.2 ГПК и на чл.298 ГПК, с което е доказано и селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, на касаторите следва да бъде указано внасянето на допълнителна държавна такса за касационното производство, съобразно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1539 от 03.07.2017 г., по т.д. № 2434/17 г., по касационната жалба на „Е.-6” ООД, гр.София с вх. № 13668 / 02. 08.2017 г. и по касационната жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с вх.№ 14475/22.08.2017 г.
УКАЗВА на касатора „Е.-6” ООД, гр.София в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 3 698.43 лв./ три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, като в същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
УКАЗВА на касатора СТОЛИЧНА ОБЩИНА в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 5039.68 лв./ пет хиляди тридесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, като в същия срок представи и документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщенията до всяка от страните, че при неизпълнение на дадените указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса в указания от съда срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: