4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№489
София, 19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 768 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2345/6.VІ.2011 г. на [фирма] /в ликвидация/-гр. В., подадена против решение № 101 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 18.ІV.2011 г., постановено по т. д. № 65/2011 г., с което – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен иск на този търговец с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ за присъждането на сума в размер на 94 134 лв., представляваща неоснователно менителнично обогатяване и произтичаща от задължение по запис на заповед, издаден от ответника Л. Б. В. на 1 март 2006 г.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му – „с всички законни последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] /в ликвидация/-гр. В. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла по процесуалноправния въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „за необходимостта от повторно доказване на една и съща вреда”. Същевременно налице било „противоречиво решаване на спора” от съдилищата, а и въззивното решение било постановено в противоречие „с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 534 ТЗ”, изразена в Р. № 42/7.ІV.2009 г. на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 453/08 г., според което предметът на доказване не включвал установяване на размяна на имуществени блага, „каквото доказване е необходимо при иска по чл. 55 ЗЗД”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Л. Б. В. писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-В. Т. както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, направени за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК. Инвокиран е довод за неясно формулиран правен въпрос по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не може да се определи „какво касаторът смята за първо доказване (на вреда – бел. на ВКС) и кое е повторното такова”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на [фирма] /в ликвидация/-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли специалният иск на търговеца касатор по чл. 534, ал. 1 ТЗ, въззивната инстанция – за разлика от първостепенния съд, е приела, че не ответникът Л. Б. В. следва да доказва, че държи на правно основание имущественото благо, което е предмет на исковата претенция. В този смисъл релевираният твърде неясно от варненското [фирма] /в ликвидация/ процесуалноправен въпрос „за повторното доказване на една и съща вреда” в процес, заведен по иск на бивш поемател /по прескрибиран менителничен ефект/ с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ за сума, с която бившият платец по ефекта се е обогатил, не е такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата постановки на тълкувателно решение № 1 от 19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Доводи в тези две насоки в изложението на варненското [фирма] /в ликвидация/ към жалбата му обаче няма, поради което приложно поле на касационното обжалване не е било обосновано. В равна степен тази констатация се отнася и до точки 1 и 2 от същото изложение, където въобще не е бил посочен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, а това само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Независимо от този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, не следва да се присъждани разноски в полза на поискалия това ответник по касация В., тъй като той не е доказал такива реално да са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 18.ІV.2011 г., постановено по т. д. № 65/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 768 по описа за 2011 г.