ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 489
София, 20 април 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1373 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1029/2011, с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд от 15.04.2011 г. по гр.д. № 11138/2010, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът И. Д. М., представляван от адв. К. Т. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпрос за правомощията на работодателя по чл. 123а КТ да прекратява трудови правоотношения, които подлежат на възстановяване с предходен работодател и за пределите на съдебния контрол върху законността на извършения подбор, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], Б., представляван от юрк. Р. В. я оспорва, като счита, че поставените правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наемателят на обособена част от предприятието на първоначалния работодател може да съкращава работници, чиито трудови правоотношения са се запазили, налице е действително съкращение и при извършения подбор с участието на всички, изпълняващи несъществено различаваща се трудова функция ищецът е получил по-ниска оценка според законовите критерии.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при запазване на трудовото правоотношение и прехвърлянето му към последващ работодател, той има всички права, произтичащи от трудовия договор, както и установената в решение № 107/18.02.2010 по гр.д. № 3293/2008, ВКС, ІІІ ГО съдебна практика, че съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници и приложени ли са законовите критерии за подбор. Преценката на работодателя при извършването на подбор подлежи на проверка от съда (вж. т. 1 ТР № 3/16.01.2012 по гр. д. № 3/2011, ВКС, ОСГК), но тя се свежда до това, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1029/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.